Поне едно обещавам: никакви руски бъзици. Дишай.
Ако изобщо някой е опитал да използва съботата за размисъл, то неделята му със сигурност е започнала с жесток главобол.* Твърде жалко, че този тип музика (пост-рок, алтърнатив) е нетипична за масите, защото доста помага за ремонт на невронните пътища и продухване на ушната кал. Важното е, че тези, които избраха да завършат седмицата си по най-добрия начин - Wrong начина, бяха в Mixtape 5.
Преди малко повече от месец имах включване покрай друга предимно инструментална банда - Karma Тo Burn, в чието гостуване отново бяха замесени пичовете от Wrong Fest. Хубавото в случая на Russian Circles e, че продажбите успяха да надхвърлят капацитета на малката зала и концертът се състоя в А-страна на касетката. Доста задоволително, предвид, че толкова интровертна музика се слуша най-добре самичък.** Контрастът в атмосферата е забележителен, макар че много от посетителите са си добре познати лица.
Тъмно е, доволно зациклило, пост-рок в пост-соц страна, пост-преход, пост-изборно - впрочем днес започват и коледните пости, та направо не знам....
Да забравим за малко какво казах за слушането самичък. Helen Money звучи безкрайно по-добре в зала, не знам дали заради спецификите на инструмента (вилончелото изглежда като да има нужда от пространство) или заради спецификите на музиката (насред "Микстейп" ще ти е неудобно да си прережеш вените). Шегувам се***, просто е наистина атмосферично. Челото стърже като крила на феи в реотаните на електрическата печка, тишина и шум се редуват, докато Алисън Чесли стои права и изтръгва блещукащ мрак от инструмента. Почти не вдига глава от земята, косата покрива лицето ѝ и, предвид деликатната сила на тези ръце, които контролират струните, е трудно да повярваш, че е надхвърлила 50те. Изпълнението ѝ е нещо, което откровено си струва да се гледа на живо. Helen Мoney е тук за втори път, миналата година подгряваше за други пост-рок виртуози, японците Mono. Отсега чакам следващото. Завършва с две парчета от последния си албум "Blood And Bone" и "Become Zero". "Подгряването" в случая е по-скоро сплескване на нивото на пода.
Russian Circles пристигат обвити в дим, почти невидими, невъобразимо мрачни и целенасочени. Забиват дистанцирано и прецизно. Сетлистът започва с "Asa" и "Vorel" от актуалния им албум "Guidance", за да премине в припомняне на последните му три предшественици: "Memorial", "Empros" и "Station". Докато Dave Turncrantz сплесква барабаните (и два удивително огромни чинела, както ми обръщат внимание), Mike Sullivan и Brian Cook, както вече отбелязах, предимно се крият в пушека - и стържат сложните си композиции с криптични имена. Може би и тях ги мъчи политиката.****
Това продължава тъкмо достатъчно, за да свикнеш с мрака и с идеята, че ще трябва да се живее в тоя свят. Тук малка забележка за доста морбидната обложка на "Guidance" - архивна снимка, запечатала предсмъртния марш на войник, крачещ към екзекуция - и става време да затръгваме към изхода, ноемврийската нощ и, в крайна сметка, понеделника. Интересното в случая е, че всичко това е много по-жизнеутвърждаващо отколкото звучи.
Продължаваме напред.
------
* От блъскане на главата.
** Но в крайна сметка всички сме сами в главите си.
*** Ха-ха. Всъщност не.
**** Брайън Кук със сигурност го мъчи, предвид, че директно помоли избирателите на Доналд Тръмп да се метнат от мост.
***** За да не се метнеш и ти, обещавам: без повече бележки под линия!
Снимки на Серж Сетиян - в секцията "Галерия"