Поредицата от общо четири концерта по повод рождения ден на медията започна с този на Alcest, Birds In Row и Kaelan Mikla. Французите Alcest, които са хедлайнъри на шоуто, трябваше да свирят у нас преди Anathema през на 2017 година, но се оттеглиха от турнето тогава. В листата им с концерти остана един в София - през 2014 г. на фестивала Sofia Rocks, където не бих казала, че споделиха подходяща компания. Който обаче ги познаваше, тогава ги оцени. Шест години по-късно ето ги в най-добър вариант - на самостоятелен концерт, на закрито с доволно количество сценичен дим и приглушени светлини.
За кой поред път гледам групата на живо? Не ги броя, но са много. Помня обаче първата ми среща с тяхната музика на живо – на четвъртото издание или четвъртия ритуал, както официлно се води от организатора на бутиковия фестивал Dark Bombastic Evening в крепостта Alba Iulia в Румъния през 2012 година. Тогава представят "Les Voyages de l'Âme" (Prophecy Productions, 2012) на турне със същото име. За румънците знаем - те имат силна сцена и подобно комплексно изкуство получава добра среда за виреене. Съществува ли такава тук, у нас? Сондажи са извършени в последните няколко години и резултатите са обнадеждаващи. Така или иначе, това е музика за ценители. Все такива са се събрали тази вечер в Микс-а.
Програмата включва още две изпълнения - а именно тези на дарк уейв/синт пънк формацията от Исландия Kaelan Mikla и френската хардкор пънк банда Birds In Row, с добвянето на които към афиша празникът предлага разностилови сетове. Затова и движението вътре-вън от залата е и очаквано, и видимо интензивно. Първи са Kaelan Mikla – изцяло дамско трио, чийто атрактивен вид предизвиква внимание, а после вече всеки преценява дали "това е неговото". Мрачни танцувални синт мелодии, които няма накъде по-далеч да отидат освен до извора с големите имена в жанра. Предполагам, трите мацки все ще се възпраемат като "сладки готички". Пеят на родния си език и това им придава допълнителен чар. Няма да ви цитирам заглавието на нито една от песните им, просто не познавам дорай тяхното творчество. Но съм се информирала, че колд уейв и пост-пънк гърлите от Рейкявик включват в листата си днес заглавия от своя нов проект "Nótt eftir nótt" (Artoffact Records, 2018) ("Нощ след нощ" - б.,р.).
Birds In Row са на сцената втори. Сещам се, че май съм ги гледала вече в София на някое събитие, организирано от For The Kids Booking... Сега идват с актуалния си - втори пореден студиен, диск "We Already Lost Тhe World" (Deathwish, 2018). Шоуто на тримцата минава при агресивни светлинни и звукови провокации към тълпата. Умно говорене между парчетата и модерният твърд звук, който изкарват на моменти, разцепва тавана на две - като флекс, който на моменти сякаш е засегнал някой кабел от електропреносната мрежа и звук и светлина секват рязко. Това - образно казано. Иначе такава е динамиката на песните на французите – насечени, с чудесни съпреживяващи текстовете вокали. А тия вокали са и от басиста, и от китариста. Вдигат много шум и понеже тази патардия трудно може да се надвика, част от гостите, дошли и за да се социализират, се изнасят във фоайето или отвън пред клуба.
Тук ще трябва рестарт, защото идва време за хедлайнъра в 21.30 ч.
Нали можем да приемем 10 композиции, които Alcest изпълняват, като поздравителен концерт за 14-годишнината на любимото ни радио "Тангра Мега Рок". Аз пък лично празнувам рожден ден преди два дена и надничам в този сет като хлапе, което разопакова подаръка си, получен по същия повод. Alcest имат чисто нов албум - "Spiritual Instinct" (Nuclear Blast, 2019) и както е предварително обявено, песни от него влизат в сета им. А премиерата на този шести студиен диск на (бившите) блек метъли бе на 25 октомври. Започват с "Les jardins de minuit" - първата песен от актуалното издание, последвана от "Protection" - втора по ред в проекта.
По-нататък ще чуем и "Sapphire", и "Le Miroir", с което броят на парчетата от "Spiritual Instinct", изпълнени пред българска публика, става четири от общо шестте в него. И тази публика, както и другите по света, си чака вече познатите ѝ класики. Задължителни за репертоара на Alcest са "Autre temps" от "Les Voyages de l'Âme" и "Délivrance" от албума от 2014-та "Shelter" (Prophecy Productions) – традиционно тя ще е оставена за накрая. А след "Autre temps" под № 5 е друго десетминутно затишие пред буря - "Écailles de lune - Part 2" от "Écailles de Lune" (Prophecy Productions, 2010). Вокалистът Neige, както и хората в тълпата, потъват и изплуват от облаци сценичен дим, от пасажи на красива меланхолия прелитат към овладяна агресия.
Във въздуха витае усещане за вечност, не защото сред музикалните късове има предълги композиции. Не и заради подхвърлено "уф, ебати скуката, заспах", а защото това е многопластова музика, за която всяко твое изказано мнение се оказва предпоследно, - все намираш нещо ново. Ако имаш сетивата, ще искаш да се вглъбиш и да се огледаш на така крехкото огледало, наречено Alcest. Виж дали ще се получи при теб. Мисля, че да, защото музиката, която разкрива душата на създателя си, няма как да не е истинска и да не стигне до твоята.
След едноименната пиеса от "Kodama" (2016) – осма поред, ще се ориентираме към приключване с последните две, за които франсетата са извикани на бис. Всъщност, скандирането на името на групата и подвикване на Neige - артистичен псевдоним на фронтмена Stéphane Paut, не спира през през целия сет. Десетминутното космическо изстрелване с "Délivrance" в други светове е своеобразно аутро на шоуто, последно в списъка с песни и оставящо отворен край, след който чуваш от поне три страни нещо от сорта на: "поне още две седмици ще въртя Alcest!"и "Ааа, копеле, не мога, прибирам се директно да си пусна още от това". А дали "това" е пост-метъл, шугейзинг, блек метъл, алтернатив или просто интелигентен метъл, на кого му пука.
По-важно е, че магията действа.
Снимка: Orleff Photography