Отбелязвам го с уговорката, че това е група, чийто стил е трудно да сложим в рамка. Формация, притежаваща особено излъчване, присъствие и идентичност, която й отрежда особено място в ъндърграунд сцената. Като казвам "ъндърграунд", ще вметна, че това пак е условно, тъй като бандата е добре позната на феновете, канена на всички големи летни фестивали и никак не й липсва внимание от медиите. Наградата на престижното списание Metal Hammer (Англия) Best Underground Band, която бе връчена на групата на Metal Hammer Golden Gods Awards през 2011, "е единствената, която бихме приели", казва фронтменът Алън Аврил (Alan Averill), "защото не е свързана с индустрията и не касае продажби и подобни". Така музикантите остават в ъндърграунда, макар и популярни.
Primordial свириха в София за първи път през 2003 със специални гости Negura Bunget и подгряващи Out Оf Тhe Lair в зала "Христо Ботев". Още по това време двайсет и няколко годишните тогава момчета вече бяха дали заявка, че не обичат утъпканите пътеки и че не са готови на никакви компромиси. Истински, неподправени - такива бяха тогава, такива са и сега, на втория си концерт у нас, но този път по-уверени, пораснали са като група и са затвърдили всичко казано по-горе.
Когато говорим за Primordial, забравете стереотипите, изкуствените пози и им позволете да ви вдъхнат вяра, че когато сте себе си – печелите. Вторият концерт на групата в България е на 29 януари. Отново е в София, а мястото е клуб Live & Loud, т.е. същото като името на организатора Live & Loud. Като необичайна загрявка за шоуто, което се пада в петък, са подготвени две други събития – т.нар. Warm Up Party в метъл бар Black Lodge - тематична вечер на 21 януари, и на 28 януари - музика на живо от две местни банди и диджейски парти след сетовете им, т.е. ден преди самия концерт. Групите, които свирят на 28-и, са Dimholt и Sources Of I, а диджеят, ах, диджеят – това е самият Alan Averill от Primordial. Партито се получава супер, бандите са нахъсани и, освен авторски песни, са успели да подготвят всяка по един кавър на Bathory – може би най-обичаната от Alan банда, така че е повече от естествено той да излезе на сцената за изпълнението на тези кавъри. Dimholt са го поканили предварително, но че и Sources Of I готвят същата изненада, научава на саундчека същата вечер. Сещате ли се колко луд фен трябва да е на Bathory, за да може да посрещне подобно предизвикателство, с което се справя се чудесно.
А когато се изправя на диджейския пулт, му е нужно само да хвърли поглед към хората долу и да ги зареди. Диджействането не е нещо ново за Алън – прави го отдавна в родния Дъблин, правил го е на такъв сериозен форум като фестивала Roadburn, из Гърция и Норвегия. Всички се чувстваме лично поздравени, защото пуска песни, които сякаш самите ние сме избирали. После купонът се пренася в Black Lodge, а каквото се случва там, си остава там. Така че да сте дошли!
И ето ти го 29-и, един чудесен петък, който ще бъде запомнен също както онзи петък - 14 ноември 2003, когато българската публика се срещна с групата за първи път.
Като специални гости е поканена самобитна банда, която добре да резонира цялостната концепция. Това са Upyr – група, която с появата си изненада не само родния фен, но, както става ясно след изпълнението им, дори и момчетата от Ирландия, които повдигат вежди и клатят глава одобрително. Много мрак, още малко мрак и много тежък дуум с блек нишки – това са компонентите, с които те търпеливо оплитат слушателя. И опиват сетивата му.
В тълпата има гости от Гърция, които заинтригувани питат коя е тази банда и откъде е? Останалите знаят или поне така се надявам, защото това са Upyr и, ако все още не си ги чул, питай "Гугъл".
Епичното интро, с което Primordial излизат на сцената, вече пронизва сърцето, виждаш как вълнението полазва публиката като "мексиканска вълна" и прожекторите светват, за да разкрият петимата елегантни млади джентълмени. Те стоят толкова добре на сцената, познавам тези силуети така добре и знам какво следва – горещо, отдадено емоционално шоу. Когато те са на сцената винаги следва именно това.
Сетът, който, както е обещано, е над два часа, стартира с "Empire Falls" от албума "To Тhe Nameless Dead" (2007). От него в сета са и "As Rome Burns" ,"Traitors Gate" и "Heathen Tribes". Подготвили са ни песни от почти всичките си албуми, не стигат назад във времето само до първия "Imrama" (Cacophonous Records, 1995), но, ако си бяхме поискали и от демото "Dark Romanticism"(1993), биха ни изсвирили нещо, както са сторили наскоро в Москва.
Трудно е да се каже в коя част на сета е апогеят просто защото изпепеляващата енергия от и към сцената не напуска помещението и за миг. Ако някой случаен минувач отвън надникне, ще е смаян и ще реши, че това е някаква секта или пък ще се пита какви точно транквиланти са приели всичките хора в клуба, които този лунатик от сцената ловко командва с по две думи: "сега крещете"; "сега вдигнете ръце"… Да, харизмата на Алън е наистина силна и без съмнение е в състояние да подчини всеки от присъстващите. Ходи си говори на бара или излез да пушиш, когато той е на сцената... Забрави!
Публиката очевидно е доста добре запозната с всичко, което бандата свири, Алън е еднакво луд на всяко парче, а момчетата до него - Ciáran MacUiliam – китари, Micheál Ó Floinn – китари, Pól MacAmhlaigh – бас, Simon Ó Laoghaire – барабани еднакво перфектни на инструментите си. Няма секунда пренасяне на вниманието другаде- освен само и единствено към сцената.
Колкото се пее и с развяват ръце и коси на един от най-големите хитове "Babel's Tower" от последния засега албум на групата "Where Greater Men Have Fallen" (Metal Blade Records, 2014) , толкова и на останалите 15-16 песни в сет листа, между които: "Sons Оf Тhe Morrigan", "Gods Тo Тhe Godless", "The Coffin Ships", "No Grave Deep Enough", "Bloodied Yet Unbowed", "Wield Lightning Тo Split Тhe Sun", "Autumn's Ablaze"…
Удоволствие е да ги наблюдаваш – никаква поза няма да видиш в стойките им докато са там, горе, постановките им като музиканти. Свиренето им е пълно с лекота и финес. А Алън всеки момент ще съсредоточи поглед в теб, в този вдясно от теб или в онзи осем реда по-назад или пък ще се хвърли в прегръдката на публиката…. А може би ще увие ръце около теб и ще ти подаде микрофона – никога не знаеш - той е на сцената, но безплътният му дух е навсякъде из клуба. Как става това ли? Дължи се на особената мистика, която тази група притежава.
Премерено количество светлини и сценичен дим са съпътстващите шоуто ефекти, няма друго. Но изпитваш чувството, че нещо те е пренесло извън реалността.
Primordial е блек метъл група, но в нейната музика има добре "скрит" ирландски фолклор, текстовете са напоени с история. Самите музиканти са горди, че са граждани на Република Ирландия, затова внимавайте как произнасяте заглавието на дебютния им албум в тяхно присъствие, защото идва от думата "Immrama" на ирландски език, за запазването на който те дават мило и драго. За мен състави Primordial са истинските посланици на ирландската култура по света.
Връщам се към музиката сега, ‘щото това е третият ми репортаж за концерта, а наистина ужасно много ми се слуша Primordial.
И си ги пускам - на макс!