Огряха ни звезди от световна величина - повечето от тях, за първи път. Едно от тези големи имена, може би най-голямото за суровата метълкор сцена, са Про-Пейн (Pro-Pain).
Благодарение на чудесната работа на организаторите от Most Of Evil Music и този път получихме актуален състав, врял и кипял на живо, но все още на върха на кариерата си.
Освен американците, обаче, имаше и бонуси - цели три, но не в едно, а всеки със страхотно индивидуално присъствие.
Първи на сцената главите ни отнесоха Екс-Кор - чудесни млади музиканти, които свирят изключително надъхано нестандартната си комбинация от тежки стилове.
Клуб "Блу Бокс", заместващ достойно препатилия "Блек Бокс", успя да побере радващо многобройната публика. Нейният брой, всъщност, нарастваше с появата на всеки следващ състав от сцената.
Много бързо се смениха и следващите банди. Бластид раздадоха музикални ритници, а такива не липсваха и сред поизпотилата се и посгъстена навалица. По това време охранителите на концерта се захванаха да спират желаещите да се метнат на ръцете на приятелите си с подскок от сцената, но скоро се убедиха, че няма да имат особен успех в това начинание.
Пък и на метълкор концерт без стейдж дайвинг, сърфинг, джъмпинг? Не върви, ама хич! И така. Още няколко шута и пак се върнахме в играта. Нивото на влагата в клуба нарасна пропорционално на желанието на мнозина да изпробват карате техниките си в заформилото се пого, когато се появи третата банда за вечерта.
Не знам кой и колко е очаквал от Зуул ЕфЕкс, но те надминаха и най-смелите ми предположения. Буквално се разцепихме и размазахме по пода от кеф под звуците на парчетата от двата им издадени до сега албума. Тежък, мощен, изригващ китарен шум захапа ушните ни миди и ги изплю насред сцената.
С много емоция и с усмивки изпратихме и тази група и посрещнахме хедлайнърите. Про-Пейн! Не ни мотаха излишно, грабнаха инструментите и завъртяха въртележката от метални звуци на скорост "хипер".
Гари Мескил и неговите сподвижници, с помощта на които вече 16 години успяват да държат Про-Пейн на ниво, ни демонстрираха нагледно какво е да си отдаден на професията си. Без задръжки, с голямо сърце, което след всяко шоу оставят у феновете си.
Разходихме се из голяма част от дискографията на американците и стигнахме дори до дебюта им "Foul Taste Оf Freedom" (1992) и недоволни, мисля, не останаха.
Над час и половина оловен кор - хард или метъл, както искате го наречете, със запазената марка Про-Пейн.
Бис, един, два, три, благодаря! Про-стихме им, че толкова време не бяха идвали в родината ни - заслужаваше си чакането!