Още една звездна биография се появи на книжния пазар у нас в каталога на издателство "Сиела"– тази на легендарния барабанист на Nirvana и създател на Foo Fighters Дейв Грол.

Нарича се "Разказвачът" ("The Storyteller: Tales Оf Life Аnd Music") и е в превод на Коста Сивов.

"Не съм от хората, които колекционират предмети, аз колекционирам моменти. Поради тази причина животът ми преминава пред очите ми и през ушите ми всеки божи ден. Опитах се да събера голяма част от тези моменти в тази книга. Те, разбира се, са изпълнени с много музика. И понякога звучат много силно", пише Дейв Грол за първата си литературна творба. Той бърка дълбоко в душата си, за да разкаже историите си така, както пише песните – с неподозирани дори за него неща. Барабанистът на Nirvana и създател на Foo Fighters е събрал в една книга моменти от целия си живот – от времето, когато е бил своенравно и чувствително хлапе, което не пасвало никъде, докато не открило магията на пънка, през славните времена с Nirvana и трагедията с Кърт Кобейн, до създаването на Foo Fighters и живота на утвърдена рок звезда и семеен човек. 

От "Разказвачът" ще разберем как Дейв Грол се е научил да свири сам на барабани, как като по чудо се озовал в Nirvana и каква сила го накарала да довърши концерт със счупен крак, докато го шинират на сцената. Със своята първа книга, в която покрива повече от тридесет години от своя живот в рок-ен-рола, вихреният барабанист дебютира на върха в списъка с бестселъри на New York Times "Combined Print & E-Book Nonfiction", нареди сред най-продаваните автори и получи радушен приеми и от критиката, и от феновете.

"И в най-смелите си мечти не съм си представял, че някога ще бъда продаван автор № 1, но следвах най-смелите си мечти от деня, в който хванах китарата", коментира Дейв Грол, който разкрива още редица интересни случки от живота си, включително фалшивото телефонно обаждане за смъртта на Кърт Кобейн един месец преди самоубийството му, как е прослушван за Nirvana по телефона или как Пол Макартни е дал първия урок по пиано на дъщеря му. "Наистина се случваше - споделя Грол - Гледах себе по МТV. Не Майкъл Джексън или The Cars. Не Мадона или Брус Спрингстийн. Не. Бяхме Крист, Кърт и аз - свирехме песен, която написахме в шибана плевня.  Най-важният елемент на рок-ен-рола ми беше разкрит в изпълнението на Naked Raygun  (митична пънк дружина от Чикаго - б.,ред.) , а именно суровият и несъвършен звук на човешки същества, които изразяват вътрешния си глас пред всички. И така, без обичайните структури и правила, които обикновено вървяха с тези неща, приех музиката за своя религия, магазина за плочи за моя църква, рок звездите за светци и песните им за химни".

Без никога да се взима твърде на сериозно, винаги изпълнен с известно съмнение с собствените си умения, но и с огромна вяра с силата на съдбата, готов на всякакви предизвикателства, Дейв Грол преминава през живота и музиката като през невероятно приключение и е готов да сподели това приключение с всеки.

"Като по чудо спомените ми са сравнително ясни. Още от дете измервам живота си в музикални произведения, а не в месеци и години. Запомням определени моменти и места благодарение на песни, албуми и банди. Мога да ви кажа кой, какво, къде и кога от първите няколко ноти на всяко парче, което съм слушал по радиото през седемдесетте, което се е прокрадвало от високоговорителя до душата ми - и от душата ми до високоговорителя - и което съм пял на микрофон. Спомените на някои хора се пробуждат от вкусове, гледки и миризми, а моите се пробуждат от звуците, които звучат в главата ми - като недовършен запис, който чака да бъде изпратен", споделя иконичният музикант.