"Return To Roots" 2016 е шапката на това турне, на което Макс (Max) и Игор (Igor) Кавалера (Cavalera) свирят целия албум "Roots"на бившата им вече титулярна банда Сепултура (Sepultura) (дано няма нужда да уточнявам колко е легендарна тя).

Свирят го от-до, като към сета добавят още малко, но не песни на Sepultura, а кавъри. Странно решение, но щом така са решили – добре, те имат своите причини и това е техният концерт, на който искат да се забавляват и да отдадат почит на няколко от групите, които са им повлияли.  

Всъщност, през 2016-а "Roots"- емблематичният албум на бандата Sepultura, чуква 20 години от излизането си. Това са двадесет шибани години, които, както става видно, по никакъв начин не променят въздействието на музиката, силата и енергията и посланието ѝ, което семейство Кавалера са дошли да поднесат в София на 15 ноември. 32 години от момента, в който Макс и Игор решават, че ще създадат група; от онзи миг, в който реално откриват за какво са родени.

А моят юбилей тази вечер е 23 години от първата ми среща със Sepultura на живо. Единственият начин да осъзная колко време е минало от излизането на тази тава, е да погледна пак и пак сина на Макс - Zyon Cavalera, който е на 23 години в момента и когото съм виждала като бебе преди онзи същия концерт за представяне на "Chaos A.D" на турне с Paradise Lost в Будапеща, да си пусна "Refuse/Resist", където всъщност сърцебиенето, записано от ултразвук на корема на мама Gloria, е на същия този вече възмъжал Zyon, понастоящем барабанист на Soulfly.

Това е семеен бизнес -  "keepit-in-the-family", както се пееше в една песен на Anthrax. Та, това турне стартира в новата "родина" на братята в САЩ още през октомври, макар да беше насрочено за септември, но отложено заради нараняване на глезена на Игор. И, за да намекна какви сериозни разлики има във възприятията на феновете по света, както и как сцената във всяка точка на земното кълбо си е със своя ритъм и логика, ще кажа, че по сведение на  очевидци, в Щатите Cavalera са изпълнили този концерт в клубове с капацитет далеч по-малък от този на нашата "Универсиада", с по-скромни сцени и обрана публика. Какво обаче се случи на същото това шоу тук, е вече друга приказка. Ако това е първо идване у нас. С братята, за да завършат състава като банда за турнето, свирят музиканти от Soulfly. Това са китаристът Марк Ризо (Marc Rizzo) и бившият концертен басист Джони Чоу (Johny Chow). Те свирят с братята и в Cavalera Conspiracy, - проект, който събра братята след 12- годишна сръдня.

Кавалера имигрираха в САЩ отдавна. Но това, което са им дали улиците на Бело Оризонти и онези силни за тази сцена години, когато имаха късмета да направят турне в Европа в средата на 90-е и да са свежа банда с различно звучене от екзотична точка на света, си остава чар на ранните Sepultura.

Олдскуул феновете харесваме "Beneath Тhe Remains" (1989) и "Arise" (1991) повече от "Roots". Защото са класики, а с "Roots" бразилците вкараха нови за метъла по онова време елементи като като традиционни инструменти, трайбъл перкусии и прочие. Но за Макс да ексепериментира и да е отворен за различни стилове, не е плашещо. Вглеждам се в нашивките по дънковия му елек и под тази на Belphegor - разположил е там една на Black Flag. Неизменните му камуфлажни гащи пък са старателно обшити с големи ресни. Сещам се и за проекта му Nailbomb… Но да се върнем на "Roots". В тази знаменита тава групата се среща с племето Ксаванте, чието участие в проекта е ключово.
 
Макар на родната публика чудноватия инструмент беримбауда и е далечен, когато Макс се изправя пред нас с него, за да даде началото на втората песен "Attitude", наистина сме като омагьосани. А само преди секунди сме се тръшкали - бесни псета, на откриващата "Roots Bloody Roots". Звукът в залата е добър, крясъците на тълпата не стихват от началото до края, а музикантите на сцената са достойни за това посрещане. Има още едно такова "потъване" в корените на музиката на родната на Кавалера Бразилия, както в началото на "Attitude" и то е на "Itsári": Игор свири с подложки, а ние се вживяваме в ролата на на индианци от Ксаванте.

Абе, как да не го обичаш Игор. Това е барабанист - фен, който отива на концерт на Entombed A.D. в Лондон и ей така - спонтанно, сяда да свири една песен с тях. И така, сега в историята имаме "Wolverine Blues" с Игор на барабани, версия 2014. Фенът Игор тази вечер е облякъл тениска Bulgarian Death Metal Fans, на гърба на която има щампа с логата на над 40 български ъндърграунд дет, грайнд, траш и  блек банди.

Тук някъде трябва да вметна и нещо за групата, която свири преди Cavaler-ите. Dying Gorgeous Lies, имала лошия късмет нейният басист да претърпи някакъв инцидент предната вечер и за това да не е сцената, ами в болница. Публиката по времето на нейното изпълнение беше с не особено висока численост, обаче и не прояви особен интерес към бандата. Не бих се сърдила на феновете, има момент, в който дадена формация може да се качи на голяма сцена и не е готино, ако се избърза. Както и да е, важното е, че свирят нещо между траш-хеви и, което не е дразнещо за фон на срещи на стари приятели от всички краища на България, че и от съседни държави. Пък и то човек не може насила да се построи пред сцената още с влизането си в залата. А тя - залата, е пълна, когато към 23.00 ч. без нещо дойде времето на Cavalera. Терен, трибуни – всичко е доволно покрито с народ, че и във фоайето все си има щъкащи я за по бира, я до тоалетна или пък за бърза спирка на мърча. А там с ведро изражение ни посрещаше още един Cavalera – Richie Cavalera, който свири в същата тази зала с бандата си Incite през 2009, а именно - бидейки съпорт на Соулфлай.

Поставил е на тезгяха и новия диск на Incite, озаглавен "Oppression" (2016). Обаче колкото пъти се опитам да обясня на някои от клиентите му, че е син (макар и доведен) на Макс, той все отрича и разправя: "Не ме издавай, де!", хилейки се. Там, на същата лавица, е залепен ценоразпис, в който присъства и Meet & Greet, от който срещу 100 лв. си тръгвате с подписи и снимка с братята. Бях се зачела в детайлите за тази среща в Щатите, където се подчертава, че закупилите го имат право на една снимка и един подпис, като се разрешава за автографи да се подават дискове, касети или плочи само на "Roots". Това е крайно според мен, но кой ли ме пита? Вероятно последната, която ще се интересува от мнението, ми е мениджърката и съпруга на Макс - Gloria, чието уволнение като мениджър на Сепултура през 1996-а доведе до напускането на Макс. Този всеизвестен факт ще продължим да си предъвкваме. Защото едва ли някога ще спре да ни е яд.

Ако сте го гледали на живо, предполагам сте забелязали онази някакси детска наивна радост, разглеждайки публиката, с която е съпроводено самото му излизане на сцена. Усмивката пак е тук, подгрята от бог знае какви субстанции, но и не е наша работа. Ще си кажеш, че ей сега само да забие още едно парче и слиза да се забавлява, редом с присъстващите. Да, и най-вероятно не би имал против, но някои решения не се взимат от артиста, а от мениджмънта и така преговорите, които организаторите от Most Of Evil Music ни увериха, че са водили за среща с феновете, вероятно са претърпели неуспех заради по-горе споменатата ценова листа.

Между другото, Макс Кавалера споделя в разни интервюта напоследък, че му се свири "Arise" по същата схема. Но да видим, това ще си е предизвикателство. И така, надявам се да не е било от значениe вие към кой от двата лагера изпитвате повече или по-малко симпатии, към онази Sepultura с Derrick Green, или към старата - с братята в състава, за да се насладите на концерта във вторник вечер.

На тези, които не харесват Макс "щот’ не се къпе", само ще благодаря за изразеното аргументирано и дълбокомислено мнение. Другите, които смятат, че Макс и Игор са сред лицата, имащи право да носят емблемата Sepultura заслужено, ще аплодирам.

Ще аплодирам също толкова шумно, страстно и фанатично колкото тълпата, изпълнила "Универсиада", приветства с овации братята онази вечер.

Сетлист:

Roots Bloody Roots
Attitude
Cut-Throat
Ratamahatta
Breed Apart
Straighthate
Spit
Lookaway
Dusted
Born Stubborn
Itsári
Jasco
Ambush
Endangered Species
Dictatorshit

Бис:
Procreation (Оf Тhe Wicked) – кавър на Celtic Frost
 Polícia - кавър на Titãs  
Ace Оf Spades  - кавър на Motörhead
Roots Bloody Roots

Снимки - в секцията "Галерия"