Създадена през 1996 година, норвежката прогресив рок група Gazpacho не е сред най-популярните у нас и това има своите причини.
В желанието си да отстояват своята независимост, музикантите отказват да се подчинят на правилата в музикалния бизнес, не подписват договор с някоя от големите звукозаписни фирми, а общуват пряко с аудиторията си посредством интернет и социалните мрежи. Те работят на пълен работен ден друга дейност, за да си изкарат прехраната, като същевременно почти всяка година реализират албуми, напълно контролирайки творческия процес, издаването и разпространението на музиката си. По този начин те се налагат на световната сцена без излишен шум, най-напред с участието си в концертите на Marillion през 2004 година, и успяват да спечелят вниманието на публиката и критиката, отреждайки им призово място на техните албуми в музикалните класации.
Така е и сега с техния 11-и студиен албум, включен сред най-добрите прогресив рок издания за 2020 година, озаглавен "Fireworker", чийто превод на български може да е "Огнена сила". Този превод следва от обясненията на пианиста Thomas Andersen, чиято е идеята за албума:
"Става дума за жизнена сила, която по някакъв начин е успяла да оцелее милиарди години. Ти и аз сме само "превозното средство", в което тя се пренася в момента. Това е изключително старо същество или паразит, който обитава дълбоко в нас и може да поеме контрола над нас незабавно, ако е необходимо, особено ако трябва да направим нещо инстинктивно много внезапно, за да се избегне вреда или смърт. Всичко, което иска, е да се размножаваме. Иска да се копира и не го е грижа за никого, а след като приключи с всекиго, иска той да умре, защото трябва да отстъпи и да направи място за нови поколения "То".
Обикновено работата ни върху албума започва с музиката и оставяме концепцията да се формира сама за година или две. След като концепцията стане ясна, ние пренаписваме и пренареждаме музиката, за да създадем готовия албум. С "Fireworker" процесът беше малко по-различен, тъй като първоначално се опитвахме да пишем за пиесата "Little Eyolf" ("Малкият Айол") на Henrik Ibsen, но изоставихме тази идея, след като разбрахме, че не можем да кажем нещо повече от Ibsen. Суровата сила на сексуалността и омразата у родителите на Айол ни даде повод да се замислим за силата на сексуалността и агресията, и как тя ни кара да правим неща, които противоречат на нашите желания и интереси. Това беше първият път, когато се роди идеята за нещото, което контролира мозъка ни, и оттам прерасна в чудовището. То се възпроизвежда успешно от зараждането на живота и пребивава в нас за кратката продължителност на живота ни.
"Fireworker" еволюира заедно с нашето съзнание и може да ни отмени и да контролира всички наши действия, за да ни накара да направим това, което то иска. Може да заглуши частите от ума ни, които изпитват отвращение или разкаяние, така че да не може да го спрем. Съзнателната част от ума ни всъщност ще рационализира и узакони тези мисли и действия, така че никога да не откриваме звяра зад кулисите. Без значение как се чувстваме към себе си от гледна точка на идентичност, постижения и стойност, всички ние сме просто съдове, които създанието използва, докато вече не се нуждае от нас. Ако се подчините, то ще ви възнагради като послушно кученце и ще ви позволи да се чувствате фантастично; ако не го направите, ще ви накаже сурово. В живота ние се опитваме да философстваме защо решенията му са толкова прецизни, защо имат смисъл. Поглеждайки към днешния свят, това е завладяващ начин да се опише защо някои хора действат по определен начин. Докато живеем в свят, обхванат от пълзящ фашизъм, пандемия, климатични притеснения и други тревоги, изследването на тази по-анималистична част от нашето същество изглежда невероятно навреме, особено когато се има предвид доколко нашата подсъзнателна, инстинктивна страна движи мисленето, действията и реакциите ни към реални или възприети заплахи", заявява Thomas Andersen.
Разказът в албума се фокусира върху герой, който решава да пътува дълбоко в собствения си ум, за да се възправи срещу своя "Fireworker" и да се опита да разбере кой го контролира. Всъщност, това е нещо като целенасочена експедиция за борба с онази страна от себе си, която реагира при страх и насилие, и ние участваме в разследване на собствената му психика, за да се впуснем в сблъсък сякаш от филмите на Ingmar Bergman. Това пътуване е представено на корицата на албума, която изобразява милиардите неврони, формиращи пещерата на ума. Така слушателят може да се замисли колко силно тази огнена сила мотивира ежедневните му действия и твърди убеждения.
Изследването на това, което според вас е важно, спрямо онова, което тази сила смята, че е важно, е интересно здравословно упражнение – казва Andersen – Тъй като вероятно тя е по-животинска от това, което смятаме за присъщо на човек, може би музиката е начин да достигнете до онези части на ума си, където думите не могат, и да направите по безопасен начин изследването на това много опасно лице".
Сергей Шишов ще представи "Fireworker" в предаването за концептуални албуми "Картини от една изложба®" на програма "Хоризонт" по БНР, в събота, 6 февруари, след новините от 21.00 ч.