Саксън (Saxon) имаха в България фенклуб по време, когато Менъуор например още нямаха.
Те имат заклети фенове, чиято относителна малобройност (но само на фона на банди като Айрън Мейдън (Iron Maiden) само увеличава самоотвержеността им. Любопитното в случая с тази група обаче е друго. То е в странната им способност да раздвижват емоцията на огромни публики. Така и не разбрах защо не са станали по-известни и популярни като някои от другите банди на Новата вълна на британския хеви метъл. Независимо от това, те са легенда. Това, че вече за четвърти път посещават България, пък показва, че феновете тук го знаят.
На организирания от "Болкън Ентъртейнмънт Къмпъни" фестивал Sofia Rocks Саксън излязоха в шест и десет, точно двадесет минути след веселяшкото изпълнение на Слейд (Slade). Високата фигура на фронтмена Биф Бифорд (Biff Byford) с дългата руса коса, решителна походка и глас, носещ свобода, влечеше след себе си истински, стопроцентов хеви метъл, който започна да се разстила над целия стадион "Народна армия".
Групата представи новия си албум "Call To Arms" (2011) още с откриващото парче, с което започва и дискът – "Hammer Of The Gods". Бяха изсвирени още три песни оттам, "Chasing The Bullet", "Back in ’79" и "Call To Arms". След сериозното навлизане в пауър-спийд метъла през последните години с този свой албум Саксън се връщат към традиционния си звук и корените си от края на 70-е и началото на 80-е.
Впрочем, в последно време се възроди цялостно интересът към класическия хеви саунд от началото на 80-е и не една млада група, чиито членове вероятно тогава още не са били родени, днес става известна тъкмо благодарение на копирането на осемдесетарското звучене. Със своя албум обаче Саксън показаха как трябва да се прави, показаха как звучи истинският британски хеви метъл. А на концерта с лекота пренесоха феновете в онова време, когато да се пее за дънки и кожи, за битки и мотоциклети не е просто мода, а е започнало да се превръща в начин на живот.
Тъкмо това предопредели вероятно и цялостния избор на песни. Сетлистът беше пълен с класики като "Heavy Metal Thunder", "Motorcycle Man", "The Band Played On", "Denim Аnd Leather", "Princess Of The Night". Известното и може би най-обичано парче "Crusader" също беше изпято, но този път не на бис, а наред с другите изпълнения към края на концерта.
След "Princess Оf Тhe Night" на сцената остана само единият от двамата китаристи, Дъг Скарат (Doug Scarratt), и изсвири едно бързо и вдъхновено соло. Мислех за огромната разлика между неговия тип свирене и онова, което днес е най-разпространено в областта на тежката музика. Днес се свири максимално чисто и максимално бързо, шредърски, както казват. И предимно гамички, арпежи нагоре-надолу. Солото на Дъг не беше такова – то разчиташе повече на мелодията и в същото време на една някак блусарска (въпреки тежестта) мръснишкост, неизчистеност, която носи дъха на младия хеви метъл. С три думи: много метълско соло.
Малко след това беше представена и последната песен за вечерта. Това беше класиката "Wheels of Steel" и така отдалеч (все още предстояха Майк енд Дъ Меканикс (Mike & The Mechanics) и Уайтснейк (Whitesnake) публиката започна да се готви за един друг бис – този път на Джудас Прийст (Judas Priest), които изкараха истински мотор на сцената в края на своето шоу.
В музиката на Саксън има нещо освобождаващо и свободно. Те отново го показаха пред българските фенове снощи - с прекрасен микс от класически хеви саунд и много настроение.
Тъкмо това настроение остана, когато след малко повече от час, бандата слезе от сцената.
Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".