Тя е известна като Скандинавския славей, Ледената кралица, финландското чудо, нежното сопрано на твърдата музика, бившата вокалистка на Nightwish… или просто като Таря Турунен.
Тя не изневери на любовта на българската публика за седем години и дойде седем пъти поред. Зарядът ѝ винаги е повече от този, който публиката е очаквала да получи. Музиката ѝ става все по-добра и по-добра. Говорът ѝ на български – също. И нито една зала в България изглежда не е достатъчно голяма, за да събере енергията, която носи тази жена. Този път финаландското чудо идва у нас, за да представи новия си албум "Colours In The Dark”, проект, който по нищо не отстъпва на предишните ѝ дискове. Парчетата са все толкова динамични и нежни.
Макар че всичките 2 000 души са дошли за нея в зала "Универсиада", остават приятно изненадани от подгряващите - младата руска банда Crimson Blue. Създадена през 2009, формацията печели бързо популярност с впечатляващите сопрано вокали и комбинация от ню метъл и арт рок. Младежите изпълняват освен авторски парчета и няколко на Evanescence! И са наистина добри. Излизат на сцената точно в 19.45 и половин час преди 21.00 ч. се прибират обратно, за да отстъпят мястото си на Таря.
Отново по график – точно в 21.00 ч. , завесата се вдига над сцената и зад нея застават Alex Scholpp, Thomas Heinz, Max Lija, Kevin Chown и Christian Kretschmar, момчетата, които ще помогнат на Таря да стопли премръзналите души и ръце на публиката. Снежната кралица излиза изцяло в черно, типично за нейния стил, облекло! Но е прекрасна. Всеки път се чудя откъде това крехко същество вади такъв мощен глас? Нямам отговор и до днес.
След първото парче, завесата пада. Таря е развълнувана, ние - също. Споделя, че е чакала този момент от миналата година, когато обеща да се върне. Момчетата зад нея не са по-малко развълнувано от това, че са на българска сцена. Певицата е научила нови фрази на български, освен "Обичам ви!" и "Благодаря!". "Ръцете горе!", "Вълнувам се!", "Прекрасни сте!" – и няма как да не повярваш, че е искрена, в това, което казва. И не спира да пее:
1. In For A Kill
2. 500 Letters
3. Little Lies
4. Falling Awake
5. I Walk Alone
6. Anteroom Of Death
7. Never Enough (with Band Outro Solo)
8. Darkness (Peter Gabriel cover)
9. Neverlight
10. Mystic Voyage
11. Die Alive
12. Deliverance
13. Medusa
Първи бис:
14. Victim Of Ritual
15. Wish I Had An Angel (Nightwish cover)
16. Until My Last Breath
Втори бис:
17. Over The Hills And Far Away
Концертът ѝ не е като предишните, смесила е ново с добре познато старо. Звучението ѝ е повече от магично. Докато момчетата забиват здраво на сцената, Таря се възползва да смени тоалета от познатата черна рокля и високи кожени ботуши, с червено облекло и червен микрофон. Всичко е в тон с обстановката в залата – нажежени емоции и страсти.
Малко преди края на концерта усещаш, как си останал без глас в желанието си да пееш къде вярно, къде не, с нея. Как те боли врата от въртене и подмятане. Как те болят ръцете от пляскане и ръкомахане. И въпреки това не искаш кралицата да слиза от сцената, не искаш да чакаш още една година, за да се върне. А тя ще го направи!
Не само, защото го обеща, но и защото изпълнява обещанията си!
Снимка: Иво Стоянов