Нощта на „На Тъмно“ мина под знака на ска, реге и рага, с убийствен лайв на Нокаут още към девет часа вечерта.
За жалост гиговете на Сеньор Буфо Енд Дъ Синхронайзърс и на БГЗ съвпаднаха с хедлайнърите на главната сцена. Предишни срещи с хумористичните формации обаче ме карат да смятам, че и двете групи са били радост за ушите.
По-късно Ла Мучедумбре забиха около час доста грубо ска право в окото на носещата се от всички страни зле изолирана смес от холаднски тек-хаус и почти болезнен дъбстеп, долитащ от главната сцена (където Джеймс Бонг подхранваше с мъчителни баси чакащите закъснелия Уил Уайт). Единият от двамата вокалисти на групата хранеше електронната музика и феновете й толкова грозно, че някои от нас, които по случайност се кефят и на техно, и на ска, се почувстваха почти обидени. Звукът на Мучедумбре, изпълнен с бодри брасове и фънкажни китарки, си струваше цялата горчилка.
Ударът на „На Тъмно” дойде с качването на небезизвестния Цецо Сърмата на сцената. Той и неговия „коптор микс“ качиха "еверибоди на магари" още с първите ноти на изключително гръмкото си и пиянско суинг изпълнение. С две питиета в ръка и едвам стоящ на краката си, Сърмата доказа още веднъж, че може да пее и като стой та гледай да въздейства на публиката си дори в безсъзнание.
Около хиляда души се късаха да танцуват пред малката сцена, притиснати от двустранно бучащата електроника. Вместо да хейти като предшествениците си, Сърмата предпочете да импровизира върху бийтовете, а групата му успя да впише външия джангър в иначе доста гладкото си и джазово звучене.