Sofia Rocks 2014 на първо място се случи в най-подходящия момент на столичния стадион "Академик".

Дни след като непредсказуемото време и климатичните апокалипсиси отшумяха, най-големият рок фестивал в София даде отличен старт на летния музикален маратон.

Фестивалът за пети път даде възможност на българските фенове да чуят актуални и дори не толкова известни тук банди, чийто стилове сега силно варираха от хардрока на Osssy до атмосферичните излияния на Alcest.

От друга страна - Skillet, чийто звук е типичен представител на модерната американска сцена с всичките предимства и недостатъци, произтичащи от това.

Бандата обаче показа огромен заряд и желание за контакт с публиката и стъпи стабилно на сцената. Mando Diao пък направиха странна метаморфоза на живо. В YouTube инди уклоните на шведите като че ли звучат доста по-ясно, докато на живо на моменти групата звучеше доста естрадно. С уважение към търсената концептуалност на музикантите, но скокът, който предстоеше след тях към другия спектър на рока, беше почти осезаем.

The Offspring спокойно могат да се похвалят, че са една от малкото банди, за които българският фен би платил като за цял фестивал. Присъствието на американците в афиша означаваше само едно – дългоочакван събор предимно на набори, които навремето откриваха музиката, когато тя се разпространяваше само на касетки. Още по-доброто беше, че Декстър Холанд и компания дойдоха в България като част от своя Smash тур, посветен на 20-годишнината от излизането на едноименния албум.

Не е сигурно точно какви са били очакванията за Offspring (на снимката), защото последните им дискове не показват нищо повече от една група, отдавна загубила заряда си.

Може би заради това Smash турът се стовари върху София изключително с помощта на феновете. Емоцията около изпълнението на калифорнийците със сигурност заличи абсолютно всичко.

На първо място фактът, че гласът на Декстър вече никога няма да бъде същия. Вокалистът очевидно не беше в старата си форма, но в случая не му и трябваше, защото повечето хора не бяха отишли да видят толкова него, колкото да се върнат обратно в едно време, когато всичко бе по-ясно и животът беше по-лесен.

В характерния си стегнат стил бандата без много приказки заби легендарния си албум от 1994 "Smash", а феновете тук най-накрая успяха да избухнат на "Self Esteem" на живо. Гостите добавиха по нещо за всекиго със "Staring At The Sun", "Why Don’t You Get A Job", "Pretty Fly (For A White Guy)", "You Gonna Go Far Kid", "Can`t Get My Head Around You". Бандата сякаш отпусна духа от бутилката, който беше държан повече от двайсет години, и резултатът е, че Offspring рано или късно пак ще дойдат тук. С "Kids Аren`t Allright" на бис порасналите деца най-накрая получиха, каквото им трябва. Засега.

Thirty Seconds To Mars олицетворяват до голяма степен съвременната представа за рок музика. Силната концептуалност, отличните светлинни ефекти и присъствието на Джаред Лето на сцената дават преднина на групата.

Тя прекара феновете през своя свят с "Night Of The Huntеr", "Search Аnd Destroy", "This Is War/Brave New World", "Hurricane", "Closer To The Edge" и не остави съмнение, че е банда,  създадена за изпълнение на стадиони, защото ефектите и способността на Лето да комуникира определно са на ниво, което си заслужава да се види.