Ъндърграундът тук наистина е ъндърграунд и се бори за оцеляване с всичка сила, защото залогът е голям. Става дума за контрапункт на тоталната посредственост от ефира на настоящта музикална действителност. Става дума за нов прочит на българската рок музика като цяло. Става дума за един изпълнен с лишения и несигурност, но все пак креативен и продължителен протест срещу хората, каквито не трябваше да стават.
За три години Soundprophet създадоха собствена марка музика, която се захранва сама от себе си като перпетуум мобиле. В същото време е толкова инспирирана, че несъзнато дърпа рок сцената напред. Заради всичко това, концертът на бандата в малката зала на столичния клуб Mixtape 5 на 2 ноември не изненада никого, който познава изявите на бандата в прогрес до първия ѝ албум - "More Than Any Spoken Words".
Изненадата вероятно е била за хората, които не бяха толкова запознати със Soundprophet преди промоцията, защото още от първата песен става ясно, че това е банда, която на практика има всичко – прозрения в лирики, естествена музикалност и изключителни, завладяващи вокали. Музиката на Soundprophet сама по себе си представлява самобитна, шлифована форма на изкуство, което не стъпва по земята.
Голямата група се познава по силните лайвове, а на сцената в Mixtape 5 Soundprophet не направиха първото си избухващо изпълнение. Просто този път поводът създаваше предпоставки за повече емоции и те бяха факт. Както и това, че парчета като "Wind Оf Wings" и "Mole Animals" са естествено развитие на групата във възходяща посока и музиката ѝ сега плътно надгражда по-стари песни като "Dead Nature" и "Without Words". Колкото до колаборацията с Деница Серафимова от Irfan в "Strive" – едва ли други изпълнители от толкова различни стилове могат да изградят толкова мистична симбиоза.
В известен смисъл това, което Soundprophet правят на българската сцена, звучи като музика от бъдещето.
Просто никой не свири по този начин и това не е група, която трябва да бъде само за българска консумация.