Голямо копане, зверско къртене, много пот и големи енергийни добиви и разходи - това са резултатите от концерта на Stampin’ Ground в София миналата неделя.

Чудесна топла вечер, прекрасно дежавю от предишното гостуване на английските метълкор фурии, 10 години по-късно!

Голяма част от тълпата си пази силите за - както, предполагам го определят тези, които висят навън докато дойде часът на хедлайнърите, - същинската част на концерта. Има три банди, всяка от които е тук, за да загрее публиката, да вземе малко от нейната енергия и други позитиви. Но тези, които наистина ще успеят да изцедят силиците на близо 200-те присъстващи, са музикантите от Stampin’ Ground.

Nebula ще са първите кандидати. Това е чистак нова група, в която разпознаваме бившата вокалистка на Dan Koloff. Тя не е Симона, нито е Таня - и двете минали през микрофона на хардкор банди с качествено дране, тя е Били и (пак) е тук!, с барабаниста на не една и две банди – Дани. Помните ли, че по едно време имахме няколко хардкор банди с брутални женски вокали. В един момент не остана нито една активна, по причини, които можем само да предполагаме, а сега пък имаме Nebula. Фронтдамата има присъствие и гласище, за останалото ще следим, за да видим как ще се развие потенциала на новия проект. Готино е да се подкрепя местната сцена, та нали това е посланието, което всяка втора банда в стила прокарва, ама.... честно казано, не са много хората, на които им е интересно какво се случва долу в бара, имат си таъкв отвън на открито. И Взрив няма да са достатъчно добра причина за тях да влязат в клуба. Групата е от Пловдив и свири хардкор така,  както го свиреха мнозина през 90-те в България. Песни на български език, класически хардкор пънк ритъм и това е. Имат си и хит – "Неделя вечер", в текста на парчето правят разбор на неделните занимания на безгрижната младеж… "Да скачаме, да викаме, да свирим и да пеем, т'ва е нещо, за което всички ние живеем"…

Благозвучната гръцка реч, която се дочува оттук-оттам, не е случайност – имаме си и гости от Гърция – това са Eden Demise, които нашият добър дългогодишен проятел Dimitris от буукинг агенцията Hard Times от Атина не ни води за първи път.

Клубът вече е пълен, а и хората познават парчетата на гърците.

Все пак никак не е за подценяване фактът, че момчетата издадоха 3way split с нашите Redound плюс Wild By Heart през 2011. Метализираният им хардкор извиква народа напред и добре нагрява стоманата. Моментът е подходащ за коване. Чудесно време, танците започват, англичаните вече са част от купона.

Само ще вметна, че групата се разпадна през 2006-а или по-точно продължи да съществува под името Romeo Must Die.  Събраха се - или по-точно се завърнаха като Stampin Ground съвсем наскоро и свириха на британския фестивал Sonisphere, след това минаха през Атина и Лариса и ето ги у нас на 12 октомври. Събрали са се за купона, и както фронтменът Adam Frakes-Sime спомена от сцената, май няма смисъл да очакваме да запишат нов албум... Така че поне засега  си остават с "A New Darkness Upon Us" (2003) като последно издание в дискографията.

Именно него представяха тогава, на онзи легендарен лайф във Военния клуб през 2004, със спомени за който естествено започва и шоуто на SG. Е, не  само ние, но и те помнят многолюдната отдадена тълпа тогава. Тълпа, която между другото, бе също толкова нагъсто напред и скачаща като за последно пред, от, на сцената - като при първия концерт на Integrity в София, който се проведе на същото място.

И онзи, и този концерт са добре посетени и несъмнено запомнени и от групата, и от феновете ѝ. Британците са в отлична форма. Не само атлетични, но и напомпани с адреналин и желанние да превземат София още веднъж и да оставят белези в съзнанието..., а и по телата на мятащите се в потната центрофуга фенове. Това е то - доброволно изцеждане на негативи и проблеми и зареждане с хъс за живот.
Саундтракът на касапницата включва резачките "Officer Down" от "Carved From Empty Words" (2000), "Dead From The Neck Up", "Bear The Scars" от "A New Darkness..." и тоталния химн "Don’t Need A Reason To Hate" от същия албум... Това май е онзи хап "fuckitall", от който всики имаме нужда от време навреме.

Издръжливостта на момчетата е поставена на близо двучасово изпитание. Не може да се каже, че динамичното шоу има своя връх, то просто е еднакво нажежено както в самото начало, така и в края. Слейърските жици, чудовищният глас на Adam и цялата мощ на музиката им пращат тревогите на всекидневието в ъгъла и отварят път на миговете, които никой не може да ни отнеме – моментите на безвремие, на срещи с това велико изкуство музиката.

И така, клуб New 8th Ball вече може да заживее нов живот като бар "Зар", защото беше сринат до основи в неделя.