За да бъде честен този текст, казвам още в първия абзац – част съм от екипа на организаторите - Rawk’N’Roll.

Помня разочарованието, когато планираният за края на 2011 концерт на Karma Тo Burn бе отменен. Оттогава дебнехме  възможност за реванш. Тя се появи съвсем внезапно едва преди три седмици и нямаше как да бъде пропусната.

Прекарваме следобеда в Mixtape 5 изправени на нокти заради закъснението на гостите. Американците пътуват от Клуж по заснежени румънски пътища, а в късния следобед се оказва, че ги бавят и на границата. С тях идват и швейцарците Rozbub, тъй че се надяваме прословутата им национална точност да наклони везните в наша полза.

Booze Brothers изскачат на сцената след 21. 30, закъснели, но пък загрели с типичния си наперен рок-ен-рол. Голямата зала на Mixtape 5 се пълни малко по малко и в края на сета им празно пространство пред сцената почти липсва. Междувременно чуждестранните гости са пристигнали и във входа на клуба се нижат две редички: на идващите фенове и на пичовете, които пренасят техниката. Вътре пък Тони от Center скача на сцената с Booze Brothers и добавя топлината на хармониката си към вече доволно набичения айляк. Привършваме със заигравка с цепелинските "Good Times, Bad Times" и "Kashmir", а братята ни оставят в ръцете на...
...българските Karma Тo Burn беше прякорът, който им се залепи, след като спечелиха Jack Daniel’s Battle Оf Тhe Bands. Но сравненията вече не им отиват. Center са самобитни, бесни и весели, натрупали желязна фенска маса за кратката си история. Идват като на майтап и повличат в груува всички наоколо  без право на обжалване. Тълпата се сгъстява за сета им, развяват се коси, а след като Симо обидено заявява, че още не е видял пого, му устройваме дори две. "Швейцарците сега трябва да ги е срам да излязат!", чувам отстрани. Краят на гига им е посрещнат с викове "Още! Още!", а Иво от Rawk’N’Roll маха и крещи отстрани "Не!", защото наближава полунощ, а тепърва трябва да видим още две банди.

Напук на дългото пътуване и късния час, Rozbub засвирват жизнен блус-рок. И то така, че куфеещите допреди малко вдигат бири в поздрав и се разтанцуват. Минималното количество информация в мрежата за тях не ни е подготвило за психеделичните им блусменски закачки. Рязко преминаваме от танци към тежки, подмолни рифове, които ни напомнят какво ни очаква след малко, вокалистът им Manuel се загърчва епилептично, а бандата вече има куп фенове в България.

И е време за реванш!

Karma Тo Burn не се качват на сцената; те я яхват, подкарват и мачкат неумолимо. Сетлистът им се състои от редичка числа – защото имената на парчетата им носят звучните и разнообразни имена "Twenty", "Nineteen", "Thirty-Two" и така нататък. "Как ще познаеш сега дали свирят "9" или "33", а?“ хили се някой, а епидемията от куфеещи глави нараства. Организаторите, разбира се, са на първа линия пред сцената и в погото. Леят се пот и бира, машините за рифове ни замерят с парчета тежък рок-ен-рол, всяко парче е по-силен инструментален тупаник от предишното. И няма край! Обръщайки се, виждам още доволни физиономии назад, а бойното поле пред сцената се обновява непрекъснато, когато пребитите кармаджии се дръпват за почивка и в мелето нахлуват други.

Продължаваме така до късно. Толкова късно, че вече е рано.

Смазани и доволни, знаем, че единственият отговор на въпроса "Какво се случи тази вечер?" е "Карма...".

Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерия".