Стрейт ейдж (Straight Edge) е може би най-позитивното движение в музиката.

Това е течение в хардкора, чиито последователи не пият алкохол, не пушат и не ползват наркотици, моногамни са и са вегетарианци (макар и последното да е оспорвано от някои). Те имат своята житейска позиция, стиска им да я заявят и са готови да я отстояват.

Трайл (Trail) идват от Сиатъл и са част от това движение. Но са банда, която е не просто една от всичките, а специална, оставила своя отпечатък върху сцената. Кой съм аз обаче, та да ви "уча" на стрейт едж?

Трайл ще изнесат нагледна "лекция" и демонстрация в столичния клуб The Box на 26 септември. Това ще стане в компанията на още 4 банди "с ограничен до 150 брой билети при ниската цена от 15 лв. (предварителнo) и 20 лв. (на място) - така бе анонсиран концертът. За жалост два пъти по-малко хора от предвидения брой пропуски показват интерес към събитието. А то е само по себе си уникално, тъй като не са много стрейт ейдж групите, канени в България, пък и изявата е част от турне, което се случва веднъж. Едно на ръка, че Трайл не са активни от десетина години, не на последно място - самият "пакет" от банди е изкушаващ. Към България той е дръпнат от For The Kids Booking BG, които вече организираха редица прелюбопитни шоута. Последната забава, на която ни поканиха, беше на австралийците Паркуей Драйв през юни.

Общо-взето, организаторите се очертават като фенове, които канят култови, но не чак толкова популярни хардкор банди, а на Re-Act остават по-големите имена като Агностик Фронт, Медбол, Сик Ъф Ит Ол и подобни. Фенове, а не промоутъри. Хора, които канят харесвани от тях самите банди. Спират се на тях,  защото им е кеф да ги гледат на живо и да ги подкрепят. Нещо като фондация с идеална цел, нали? Казваме им "мерси" и знаем че, онези kids от името на агенцията им сме ние и те.

Само да вметна, че в последния момент беше обявено извънредно включване на още една банда, която се предполагаше да запише видеоклип от 18 ч. На мястото съм 10-а минути преди 19 ч., но така и не разбирам дали всъщност Резервен план не са или пък са реализирали проекта.

Така или иначе, докато се ослушвам горе пред клуба, проучвам обстановката и се вглеждам в лицата наоколо, разпознавам някои от героите, прекосили океана, за да проверят имат ли съмишленици по тези географски ширини.

Тюхкам се, че май-май няма много публика и бързам да видя какво е положението долу, в клуба. Тогава се сблъсквам на входа с Timm McIntosh (китарист на Трайл), и става ясно, че, въпреки този факт, той е в добро настроение.

Taking Hold опъват първата струна точно в 19 ч. Организаторите - в екшън.

И гърците My Turn държат точността, с която е сложено реалното начало на концерта. Те свирят 4-5 песни, но, разбира се, най-много вдигнати ръце има на кавъра им на легендарните Gorilla Biscuits с емблематичното парче "Start Today". Достатъчно банди от съседната страна са ни посещавали за концерти и то именно като съпорт на големи чужди имена, така че всички вече знаем: тяхната сцена има какво интригуващо да предложи. В случая това е Positive yet pissed off hc band from Athens - както те сами пишат във Фейсбук профила си. Съвсем млада банда, създадена 2010, готова с едно демо под мишница да обиколи мазетата из Европа с банди от различни краища на света, където да го представят. А днес е толкова по-лесно, отколкото от времето на Earth Crisis, когато се разчиташе само на фензини. Стига гърците да имат волята, може и да ги бъде.

И така, две банди са минали едва за 40 минути. В "кутията" сега не е толкова задимено, колкото обичайно, заради молбата-забрана на организаторите да не се пуши тази вечер.

След по-малко от 10 минути и следващата презокеанска банда - Run With The Hunted, вече зацепва. Те явно са симпатични на Трайл, защото и преди са ги подкрепяли. А пък това турне идва точно навреме, за да представят своя съвсем скоро излязъл дебютен албум със същото име. А то е заимствано от заглавието на посмъртно издадения сборник от творби на Чарлс Буковски (както, ще ми се да вярвам, мнозина от вас знаят). И по това, и по интервютата и текстовете, си личи, че са умни момчета. Макар наглед груб, подходът им е по-скоро гневен, движен от непримиримостта със несправедливостите и глупостта, но без много агресия на сцената. Публиката вероятно сега се запознава с тях и ги слуша съсредоточено без много да се втурва в мош пит и синг алонг. Които обаче предстои да се разгънат тепърва.
 
Следващите трезвеници са гостите от Швеция - Анкор (Anchor). Те търпеливо чакат своя ред, разцъкват из клуба и пред него, наглеждат си богатия мърч и от време на време продават по нещичко. Мяркам високия брадат фронтмен на скандинавците да се преоблича зад паркираните на улицата пред клуба ванове, и се сещам, че му е дошло времето да се качи на сцената. Анкор забиват нетрадиционен хардкор. Техният е по-бърз, по-тежък и... амиии - по-метъл. Те са с недълга история, но достатъчно активна и сериозна банда. Музикантите също са вегани и хора с големи сърца, които могат да надигнат глас за хуманно отношение към животните. Стиснатите юмруци на сцената не са всичко, което те правят за каузата. А тази вечер, въпреки дългите преходи с буса, са в отлична форма и фанатизмът (в най-добрия смисъл на думата) им надгражда този на RWTH.

Оказва се той – "фанатизмът", може съвсем да удари тавана същата тази вечер, когато стартира тежкото мрачно интро на Трайл!

Американците са също скромно слети с тълпата. Но и те имат специална мисия. И тя не е непременно да ви направят последователи на трите хикса XXX (символа за стрейт едж; оттам идват и изрисуваните на ръцете черни X-ове по време на концерти), а да насърчат чистия от шитове като наркотици, алкохол, предразсъдъци и страхове, живот.

Гостите са безкомпромисни: казват нещата право в лицето. Все едно боксова ръкавица във физиономията. Те са силно политизирана веган стрейт едж формация. Видимо е, че ги зарежда близостта с публиката, че живеят всеки тон от музиката и ред от своите текстове. При тях няма никакви превземки и моди, дори в един момент вокалистът Грег (Greg Bennick) (на снимката) моли да бъдат стопирани блицовете и разните примигващи цветни петна. "Достатъчно със светлинното шоу!", казва той и оставаме на оскъдно осветление от прожекторите. Малкият клуб става още по-уютен. А сбирката - първична, паганска и семпла.

Грег не е сладкодумен оратор, който иска да ви убеди в своето, а говори истини с вяра. Която заразява. Но чакайте малко - тези хора не "проповядват" някакво насилствено въздържание от "благините" на живота. Те са сродни души. А дали хардкорът е хардкор, стрейт едж, ню скул или пък олдскул, е без значение. Трайл са от онези, "натоварени" с малко повече послания банди. Освен оригиналната си музика и силно въздействащото й представяне на живо, групарите дават на хлапетата и още нещо. И така с разходка из само трите албума на формацията (издадени в периода на активното й съществуване - 1995 - 2000), и умни приказки между песните от близо едночасовия сет, Трайл казват толкова много.

Екстазът, в който изпадат по време на този ритуал най-големите им фенове в клуба, не може да бъде описан. Музикантите свирят като зверове, а малката сцена едва побира мащаба на това, което звучи.
 
В целия калабълък на крауд сърфинг се мярка един надуваем кеч герой, логично "украсен" с хиксове на ръцете. Децата нямат спирачки, дано да е така и за For The Kids Booking и да продължат да канят такива артисти.

Светът през 2011 изобилства от групи, но не са чак толкова много тези, способни така да впечатлят непредубедения меломан, да му дадат повод за размисъл и кураж да заяви себе си.

Трайл, вие определено сте от тях!