Работната част на понеделника се е изнизала вече и след едно бързо (кафе) "Пиринско" пред Mixtape 5 дочувам тътен от клуба.
От Топузов (Стефан - б.,р.) знам, че първата банда, която ще свири - Torah, е нов проект на Боян от Кълн и барабаниста на Center. Интересно какво ли ще предложи дуетът. Да, прелюбопитно се оказва - странен дуумо-алтърнътив-слъдж. Отнесени меланхолични вокали, прокрадващи се бас линии, които се плъзгат като кобра, докато не се стрелнат и запият силно от корема ти, когато ритъмът се сменя рязко. Бавно-бързо, тихо-шумно се редуват и държат напрежение. На последното парче, Боян даже успява да поведе публиката в хорово пеене, макар тя да се опъва да стъпи няколко крачки напред и да затвори трапа пред сцената.
Шоуто стартира обещаващо. С подгрявката се справя добре и софийската хардкор банда Blackmail, коята все е първа в афиша на такива концерти, но не и днес. Тълпата вече е вече крачка пред, но продължава да се запъва като магаре на мост и любимците на "Тангра Мега Рок", които вървят към избистряне на стила - стъпка по стъпка, също ще виждат онази "дупка" между тях и публиката. Това, разбира се не е кой знае какво, все пак всеки е дошъл да разпусне и ще гледа които откъдето си иска, пък, ха-ха. Дори лошият късмет с кабели, микрофони и т.н. по време на изпълнението им не успява да развали настроението.
Към 22.00 ч. адреналинът на момчетата от Them Frequencies вече трябва да се е покачил – иде им ред! Тази формация е изумително адекватна към 2013, в крак с времето и съвсем на точната честота със съвременните тенденции в екстремните стилове. "Нещото", което самите музиканти наричат chaotic hardcore, е толкова пипнато и модерно, но не в мръсния смисъл, в който ъндърграундът приема думата. Присъствие, свирене, имидж, ако щете - всичко им е като "вносно". Нямам търпение да видя как ще се развият с времето и… естествено, се надявам, да правят и други такива концерти. Изненадващо за мен, малката зала на Mixtape 5 се оказва съвсем по мярка за събитието. Прилично пълна и в края на шоуто - доволно потна, събрала ентусиасти, а не мрънкала.
Усмивките по лицата на пичовете от Them Frequencies казват много. Сбъдната мечта, преборена цел, амбиция. Cancer Bats са в София, благодарение на тях, джиткат из тълпата и след малко ще се качат на сцената. Канадците свирят егати-си-му и откачения хардкор и при това как само го свирят. Музикантски и всякак те оставят с отворена уста. Интензивността на сета им, който изкарват с видимо голям кеф, поддържа страшна атмосфера. Скачане, хедбенг и сингалонгс нон стоп. Маестро Scott Middleton е в сянката на прожекторите, но китарните му хватки са есенция, която добре метализира групата. Важен елемент, който дава цвят и идентичност. Но как да "надскочиш" магнетизма на харизматичния, навит на пружина вокалист Liam Cormier, който изобщо не се щади. "Пичове, вие сте били много яки, извиняваме се, че не сме го разбрали 10 години и идваме чак сега за първи път.." - такива, в общи линии, ни ги разправя между песните. Вярно си е. Истината казва и като обещава, че ще остане да се види с всеки един от присъстващите след концерта…
Наоколо е и Ростислав Бакалов от Hard Core Spirit, който ще предложи на около 700 (ако не греша в капацитета на клуба) да цепят заедно гребена на вълната (буквално и преносно) с Parkway Drive довечера.
Ето че можело без сблъсък на поколенията - и динозаври (Deep Purple и Accept в България тези дни), и актуални съвременни формации.
Меломания без край...