Има вечери, които се помнят десетилетия наред. 17 юли 2026, беше именно такава вечер за Пловдив. Под лятното небе край Гребния канал, пред хиляди хора, дошли от цяла България и от съседните страни, легендарните The Cure най-сетне стъпиха на българска сцена. След близо половин век кариера, това беше първият им концерт в страната — момент, който мнозина фенове чакаха цял живот и вече бяха престанали да вярват, че ще дочакат.

Групата беше хедлайнер на откриващата вечер на най-новия фестивал PhillGood. Амбициозен опит на България да се впише сериозно върху музикалната карта на континента. Три дни, три сцени, разположени по крайбрежието на Гребния канал в Пловдив, от 17 до 19 юли. Зад организацията стои софийският промоутър FEST Team, а самото име на фестивала е закачлива игра с античното наименование на града - Филипополис.

Програмата беше подредена около три големи имена, по едно на вечер: The Cure на 17 юли, Gorillaz на 18 юли и Moby на 19 юли. 

Неподготена – така се чувствам в момента, в който Кицов ме моли да отразя един от най-дългоочакваните и мечтани концерти в цяла България. Това е такава голяма музикална хапка, с която и най-големите им почитатели биха могли да се задавят. 

„Очаквай да има много чужденци! Цяла югоизточна Европа ги очаква от години!“. Предупрежденние точно в 10-ката. Дори таксиметровите шофьори в града споделят, че са извозили до фестивала повече чужденци, отколкото българи в изминалите няколко часа.

За да се разбере тежестта на този момент, си струва да се върнем към корените. The Cure се раждат през 1978 г. в малкия английски град Crawley. В сърцето на групата стои един-единствен постоянен член - Robert Smith. Той е гласът, китарата, авторът и лицето на бандата вече почти пет десетилетия. Разчорлената коса, размазаното червено червило и черните дрехи на Smith отдавна надхвърлиха рамките на музиката и се превърнали във визуален еталон на цяла субкултура. Поколения готик младежи по света се оглеждаха в неговия образ.

Музикално The Cure никога не могат да бъдат етикетирани. Започнали като пост-пънк група, те бързо се спускат в дълбините с прочутата си „мрачна трилогия" - Seventeen Seconds (1980), Faith (1981) и Pornography (1982). Това албумите, които на практика дефинират звученето на готик рока. И сякаш за да опровергаят собствената си репутация, същите тези музиканти написаха някои от най-светлите, най-заразителните поп песни на всички времена.

Пробивът към широката публика идва с The Head on the Door (1985) и Kiss Me, Kiss Me, Kiss Me (1987).  А върхът - художественият връх, който критиката и до днес сочи като техния шедьовър — беше Disintegration (1989): плътен, меланхоличен, обгърнат в мъгла от синтезатори албум, който мнозина смятат за един от най-великите в историята на рока. Три години по-късно Wish (1992) им донесе най-голям търговски успех и безсмъртния хит „Friday I''m In Love".

След 16 години тишина и нито един издаден нов албум, през 2024 се появи "Songs of a Lost World." Албумът беше посрещнат с овации се изкачи до първото място в британските класации, доказвайки, че групата няма нужда от носталгия, за да звучи актуално.

Но статистиката е само рамката. Истинската легенда на The Cure се крие в концертите им прочути с дължината и интензивността си, често надхвърлящи два часа и половина. Пловдив получи точно такова изживяване. И ако някой се е съмнявал дали изборът на откриваща легенда е правилен, съмненията се стопиха още с първите тонове.

Около 22:45, светлините угаснаха. Първите тонове на интрото „"More Alone" се разстлаха над канала и Robert Smith се появи на сцената, придружен от знаковия състав на групата: Simon Gallup на бас - верен спътник от 1979 г., Jason Cooper на барабани, Roger O''Donnell на клавири и Reeves Gabrels на китара. Оттам нататък, в продължение на около час и двайсет, времето сякаш спря.

Това, което ми прави абсолютно впечатление е, че гласът на Робърт Смит се е запазил същия, пее така всякаш още е на 25 години, Цялата група е изключително отдадена на това, което прави, присъствието им е силно, неподправено. Никой не пропуска да изсвири и една нота, няма фалшиво, няма бързо, няма за малко. Контакт с публиката не липсва. А да гледаш толкова отдадени артисти на сцената пред себе си е повече от привилегия. Всички те, заедно, продължават да носят звученето на неподправен ъндърграунд и щипка нежност.

Сетлистът беше истинско пътешествие през цялата кариера на групата - двайсет и шест песни, които преминаваха от мрак към светлина и обратно. „Pictures of You", „A Night Like This", „Lovesong" и „Fascination Street" потопиха публиката в характерната меланхолия на The Cure. "Just Like Heaven" и „"In Between Days" вдигнаха хилядите на крака. А в дълбините на основния сет прозвучаха и по-редки, по-сурови късове като „Shake Dog Shake" и епичната „"From The Edge Of The Deep Green Sea", преди всичко да се затвори с монументалната „Endsong" от последния албум.

Специален момент за българската публика беше жестът на кийбордиста Роджър О'Донъл, който постави българското знаме, надписано с логото на групата, пред своя пулт. Пространството около Гребния канал се превърна в истински международен музикален център, като близо 30% от присъстващите бяха фенове от съседни и по-далечни държави. Група подпийнали англичани на средна възраст подскачаха около мен с полупълни чаши с бира и крещейки: „"This is the best day of my life!”

Но истинският празник дойде, когато групата излезе за бис. The Cure се завърнаха и разгърнаха на сцената низ от своите най-обичани поп химни: „"Lullaby", „"The Lovecats", „"Friday I'm In Love", „Close To Me", „"Why Can''t I Be You?".  И разбира се, за финал - "Boys Don''t Cry",  песента, с която всичко бе започнало преди толкова много години. 

Концертът приключи около полунощ и пет минути, но усещането за него остана да витае над Пловдив дълго след като светлините угаснаха. Едно нешо обаче остава да звъни в главата ми като коментар: Как се остарява добре? В случая на The Cure, това е, когато хиляди млади хора те харесват такъв, какъвто си в момента и по начина, по който са те харесвали техните майки и бащи преди 20-30 години. Те успяха да са харесвани, модерни и добре звучащи и през 2026. Без бързане, без претупване, без пропуски, The Cure се настаниха трайнo в сърцата на бъдешите поколения меломани.

Setlist:

Alone

Pictures of You

High

A Night Like This

Lovesong

Burn

Fascination Street

Never Enough

Push

In Between Days

Just Like Heaven

Play for Today

A Forest

The Last Day of Summer

Shake Dog Shake

From the Edge of the Deep Green Sea

Endsong.

Encore:

Lullaby

Hot Hot Hot!!!

Wrong Number

The Walk

The Lovecats

Friday I'm in Love

Close to Me

Why Can't I Be You?

Boys Don't Cry