Когато бях малка, през лятната ваканция имахме задължителен списък с книги, които да прочетем.

През последните 15 години аз имам задължителен списък с концерти, които трябва да посетя всяко лято. Ей така, за да си спомням как се четяха книги на фона на някоя любима банда. Поредният концерт от моя списък, ще си кажете вие, поредното мощно размазване ще ви кажа аз! И ако някой си е мислел, че ще седи и ще си пие спокойно тази вечер докато просто слуша музика, вече знае, че няма как да стане.

Британските пионери на електронния пънк The Prodigy се завърнаха за епично шоу под открито небе в София. На 2 август откритата сцена във Vidas Art Arena (Столичният колодрум в Борисовата градина) се превърна в епицентър на чист адреналин и първична енергия.  Организаторите от Fest Team връщат фокуса на големите музикални събития в столицата с това паметно шоу. То отбелязва първото гостуване на бандата в София от близо три десетилетия насам.

Още в първите секунди ни се даде да разберем, че за тях времето очевидно не е фактор. Десетилетия след като промениха представите за това какво може да бъде електронната музика на живо, Liam Howlett и Maxim Reality продължават да правят същото – да превръщат концертната сцена в неконтролируемо поле от бийтове, светлини, бас и чиста човешка енергия.

За мен The Prodigy никога не са били просто електронна група. От създаването си в Брейнтрий, Есекс, през 1990 г. те рушаха стени! The Prodigy променят завинаги пейзажа на съвременната музика, сливайки рейв, индъстриъл, хеви метъл и пънк естетика. Дебютният им албум "Experience" (1992) поставя основите на британската ъндърграунд рейв сцена. Последвалият "Music For The Jilted Generation" (1994) изстрелва бандата до оглавяване на класациите с по-тъмен, протестен и китарен профил. Истинският глобален взрив настъпи през 1997 г. с купообразния "The Fat Of The Land", истински албум-явление, оглавил едновременно класациите в САЩ и Великобритания и продал над 10 милиона копия благодарение на фундаменталните парчета "Firestarter", "Breathe" и "Smack My Bitch Up". В следващите си албуми "Always Outnumbered, Never Outgunned" (2004), "Invaders Must Die" (2009), "The Day Is My Enemy" (2015) и "No Tourists“"(2018), Лиъм Хаулет и компания затвърдиха статуса си на безкомпромисна електронна формация, чийто звук остава ненадминат по агресия и динамика.

Но истинската магия на тия момчета винаги е била на сцената. И в неделя вечер го изпитах на собствен гръб. Още с първия бийт бях всмукана в една огромна пого-вълна. Нямаше лигавене, нямаше досадни приказки между песните, нямаше опити за дистанция. Имаше само стена от звук и безмилостно темпо. Максим беше истински звяр на сцената – с всяко движение, с всеки вик той държеше тълпата в юмрука си. А зад него Лиъм Хаулет бетонираше положението, превръщайки клавишите и машините в истинско тежко оръжие.

Когато започнаха да гърмят класиките, атмосферата просто избухна. "Omen", "Voodoo People", "Poison", "Invaders Must Die", "No Good", "Smack My Bitch Up"... Това не са просто парчета, а химни.  Щом чух първите акорди на "Breathe", покривът на небето над Борисовата градина буквално се отвори.

Невъзможно е да се говори за The Prodigy, без да се отдаде почит на човека, който се превърна в тяхно лице, визуален символ и бунтарска душа - Кийт Флинт (Keith Flint). Първоначално присъединил се към групата като танцьор, през 1996 г. Флинт поема микрофона за култовото парче "Firestarter". С характерната си визия, огнена енергия и агресивен сценичен пърформанс той мигновено се превръща в икона за цяло поколение. Трагичната загуба на Кийт през март 2019 г. разтърси целия музикален свят, но Лиъм Хаулет и Maxim взеха решението да продължат наследството на бандата. Днес всяко тяхно лайв шоу е и мощна почит към Флинт с неговите вокални записи, визуални трибюти на сцената и енергия, която продължава да гори чрез феновете. И тази вечер не остана забравен и по време на "Firestarter": на малките екрани се появи рисуван силует с две палави рогчета, който хвърли цялата публика в екстаз.

Момичета припадаха, момчета си разбиваха носовете буквално! Хора се хвърляха в погото по лице.Огледах се наоколо – видях ветерани с тениски от 90-те, видях и хлапета, които тепърва откриват този звук.Различни поколения, сляти в едно общо лудо пого. И всичко това се случва, защото музиката на The Prodigy не звучи като прашна музейна експозиция. Тя все още връхлита мръсно, опасно, шумно и с онзи среден пръст към правилата.

Визуално шоуто беше истинска светлинна канонада. Нямаше просто "фон за украса" – всеки бас бетонираше светлинна експлозия в очите. Тъкмо си мислиш, че ти трябва въздух, и следващият трак те удря като бърз влак. Както каза приятелката ми: "Всичко ми мина! Не ме болят нито ставите, нито кръста!" "Out Of Space" ни довърши за финал. Гора от ръце във въздуха, хиляди гласове, пеещи заедно, и усещане за суров, първичен рейв-рок празник.

The Prodigy не дойдоха в София просто да отбият номера и да си изсвирят сета, който аз лично се притеснявах, че е прекалено къс. Пристигнаха да ни напомнят какво е истинска сценична опасност. След повече от 30 години история и безброй бури, те все още са дяволски добри в това да превръщат музиката в чист хаос.

Сетлист:

1. Omen
2. Voodoo People
3. Poison
4. Warrior's Dance
5. Light Up The Sky
6. Claustrophobic Sting / Firestarter
7. Invaders Must Die
8. No Good (Start The Dance) / Break & Enter
9. Roadblox
10. Get Your Fight On
11. Their Law
12. Smack My Bitch Up

13. Бис:

14. Breathe
15. Take Me To The Hospital
16. We Live Forever
17. Out Of Space

Бис 2:

18. The Big Gundown

Снимка: Fest Team