Купчина изцедени, смачкани кенове от бира.

Това сме ние, присъствалите на Thrashing Mania IV, след края на концерта. Така поне се виждаме аз и двама от чилийските олдскуул траш метъли Nuclear http://www.facebook.com/nuclearthrash, след снощното им шоу в София, докато се настаняваме, за да си побъбрим на близката ограда до клуб The Box, отрупана с празни бирени кенове и бутилки.

"Беше много готино! Това е първото ни турне в Европа", ми разправят те със светнали щастливи погледи и го повтарят сякаш за да се убедят, че е истина. "Кой би повярвал, че ще стигнем дотук, а още повече, че хората по концертите тук ще са чували за съществуването на нашата банда? Някаква банда от Чили… странно е, защото ние дори не присъстваме в медийното пространство!", продължават. Това са вокалистът на бандата Matias Leonicio и китаристът Francisco Haussmann.

Nuclear (на снимката) са тук благодарение на бразилската букинг агенция Insano Booking (http://www.reverbnation.com/OfficialAmethyst#!/label/insanobooking) и олдскуул мецената Атанас Димитров. Европейското турне на къдравите тъмнокоси вентилатори върви заедно с италиано-метъл-мафиото дружинката Amethyst.

27 юни е един понеделник – наглед обикновен, който обаче бе записан в книгата на метъл събитията в страната ни под знака на Thrashing Mania IV. Между другото, за да държи нещата под контрол, човекът от Insano Booking пътува с тях, а освен това и той самият е в банда – забива дет метъл с ItSelf. С учудване откривам, че агенцията се грижи и за немските трашо-корове Contradiction, които наскоро празнуваха 20-годишнина…

Но да не се разпиляваме.

За мен това с (Thrashing Mania IV) и е четвъртият пореден рожден ден на заподозряното лице с псевдоним Саксъна, след като датата, на която той ни покани на предишната Thrashing Mania III, бе именно датата на собственото му рождение. Както умните древни гърци вярват – действията по време на представление (в театъра) водели до катарзис, сиреч пречистване. Ако си позволим да го перефразираме мънинко и ето ти: прераждане. Да, точно така, всеки път, когато човек изживява нещо, което стига до душата му, той се ражда наново. Отново и отново… Така е и сега. За пореден път. Стана малко трансцедентално, но какво друго освен такова си е изживяването на концерт, когато наистина си там. И когато позволяваш да бъдеш превзет от изкуството, каквото, колкото и да е непонятно за мнозина, е и метъл музиката!

Но да се концентрираме над току- що преминалия атестат, че трашът не е тривиално изкуство, което поне хиляда човека за минута биха са поръчали в ефира на някое БГ радио. Обаче тази вечер, макар и по-малко от 50 човека, сме дошли в столичния клуб, не за да въртим безцелно радиостанциите и да цъкаме есемеси. Не сме и пред монитора на компютъра, откъдето да кликаме "ще присъствам" бутона във Facebook-а, и да оставаме пред компютъра, докато събитието, за което сме отбелязали това по-горе, вече се случва. Не, не сме от тия. В клуба сме, за да се кефим на истинска, яка, безкомпромисно изсвирена музика на живо. 

Без да пропускам да подметна едно "Честит рожден ден, Наско!", когато пристигам до The Box-a, се оглеждам колко народ има отпред, и се захващам за сметки колко са в сравнение с предишните издания на този фест. Присъствала съм на абсолютно всички от първо издание насам и с един поглед установявам, че хората, които уважават това смело ъндърграунд начинание, са едни и същи всеки път. Е, това е то–die hard. Все същите, само дето дънковите им елеци са натежали с някоя и друга нова нашивка или значка.

В 8часа на сцената са заели позиции италианците. Amethyst (http://facebook.com/officialamethyst.band) са скромни, но амбициозни младежи. Стържат си кротко от 3-4 годинки насам и ето ти през 2011- имат сделка! Тъкмо подписали с гръцкия независим, също така скромен, но амбициозен, лейбъл, Sleazy Rider Records, и на път из Европа, добре приемани и печелещи фенове. Дебютният им диск е вече факт, казва се "Time Of Slaughters", издаден е тази година и вече си има и хитове, като безспорен фаворит е треснята "Welcome To Hell". Феновете, клатещи глави, почти залепили чела за сцената, го знаят и си го искат! Получават го в края на премерения гладък сет на групата, който включва почти всички песни с марка Amethyst. Нейни притежатели са: Antonino Lo Monaco – китара и вокал, Edoardo Priano – китара, Silvio Lo Monaco – бас и Alessandro Catalano – зад кормилото на трактора. Опа, така де, на барабаните, но с прякор Tractor (или Traktor изписват го и по двата начина). Не че е толкова бавен като трактор, изобщо не е, но кърти като тежкотоварна машина.

Punto Sudy обаче, барабанистът на чилийците, я кара на по-бързи обороти. Останалите в бандата, с които съставът е завършен през 2005, са: Matías LV – вокал, Sebastian Puente – китара, Francisco Haussmann – китара, Raimundo Correa – бас. С този състав е записан първият им дългосвирещ албум "Heaven Denied" през 2006, от който най-запомняща се е едноименната песен, която е пресъздадена и на видео. И, както може и да се очаква, на него мошът пред сцената се вихри, първият ред оплита коси в китарите на музикантите, които и без това вече са "замотани" със собствените си, като коте след игра с кълбо.

Nuclear като цяло са по-тежки от първата банда, и повечето им опит се усеща на сцената и като присъствие, и като свирене. Въпреки фал-старта с изключен микрофон на Matias, още с първите откоси става ясно, че ще има весело обикаляне в кръг и бутане, наречено още мош пит, и скачане на главата на другарчето, познато като крауд сърфинг. И така, чуваме отварящата "Belligerance" като инструментал, докато проблемът бъде овладян и с включването и на ала-Томарайския вокал, играта загрубява. Следваща резачка е "Criminal Solicitation" от актуалния албум от 2010 "Jehovirus", която с помощта на клипа към нея и YouTube се нареди сред любимите от този нов или по-точно последен засега, албум на бандата. Пилите на "Violence That Burns" от Ten Broken… и от "Dolo" Heaven… са безмилостни. Хората са плътно пред сцената и чилийците хвърлят по едно око през гъстите коси пред лицето им, за да се порадват на гледката. Кефят се.

Та, като споменах Арая по-горе, и нямаше как да не си спомним за Слейър (Slayer), когато си говорим за чилийци и траш метъл, ми се ще да отбележа, че е много вероятно да сте чули Nuclear в едно издание на Slatanic Wehrmacht Russia от 2008, а именно - компилацията "A Tribute To Slayer 25 Years", където се вижда следният надпис: NUCLEAR "Silent Scream" (Chilean Band - Slayer Cover). Кой ли не е правил кавър на Слейър, преработки на тази песен и на всичко де що е Слейър… Но както и да е, сещам се на първо време за този на полските детаджии Vader, но при чилийците песента е изсвирена близко до оригинала. И това е така, защото им е в стила, разбира се. Не по-малко слейърски са и техните авторски композиции, но това е то – Чили, бейби. Том Арая е личност, която не само е повлияла на световната метъл сцена, не само гордостта на Чили, но и уважавана персона, разпознавана дори от управниците на държавата. И само преди двадесет дена "получи ключа на града", в който е роден - Вина дел Мар, Чили, лично от кмета там. По-късно коментираме случката с момчетата от групата и те казват, че е странно, защото не е лесно да си метълист в Чили, защото "всички те гледат неодобрително".
 
Но докато се чудя дали ще забият или не този кавър, на резачката тип Husqvarna се сменят зъбести дискове кой от кой по-опасни. "Asphyxia", "E-Faith" от албума "Ten Broken Codes" (2008), "The Pain You Asked For…" от "Heaven Denied", следва "Sadistic Method For Crime" пак от "Ten Broken Codes", както и едноименната "Heaven Denied". Естествено, вратовете се късат здраво, и без да усетим, "Brutal Yet Precise" е предпоследната за тази вечер. "Mindfucked CS" (от "Heaven Denied") е за чао. Оставаме без "Fake Messiah", която присъства в сет листа от предишния ден на шоуто в Румъния…

Между другото, както личи и дори само от заглавията на парчетата, момчетата имат социална позиция, вълнуват се от проблемите на човека и притискащото го общество, разсъждават над локални и глобани теми и са директни, което означава и смели. Изградили са концепцията на бандата, като са внимавали за всеки елемент. Което няма как да не направи добро впечатление.

А за това, че са считани за най-активната група от Чили, вероятно си има причини, а сигурно не случаен е и фактът, че именно те са били съпорт на групи като Voivod, Forbidden, Brujería, Destruction и прочее на концертите им на местна почва.

За следващото, пето поред и последно по думите на организатора, издание на маниашкия фестивал се гласи отново нещо добро. Може би бандата този път е няколко идеи по-известна от тези, които Насо Саксъна доведе досега. Но да не разваляме изненадата.

Да си куфеем кротко дотогава, пък благата вест сама ще си дойде.