Amorphis свириха в София на 2 април в разпродадена до кочан зала - препълнена точно толкова, колкото беше и при последното им гостуване в столицата.
Финландците се представиха толкова добре, както предишния път, и имаха същата тази сърцата и раздаваща се публика от подготвени и отдадени фенове. Магията се получи и сега. Нищо, че Amorphis идват за … "изгубих-им-бройката" пъти у нас. Съществуват хора, които, когато ги питаш ще ходят ли на даден концерт, отвръщат: "Е, то аз тия съм ги гледал". Има и такива обаче - като мен, които искат да гледат Napalm Death например още 129 пъти (и вероятно пак няма да ти стигне - б.,р.).
Няма да превръщам текста в едно от онези "10 причини да гледате групата X всеки път, когато можете". Видимо, онези 750-800 (не знам колко точно е капацитета на Mixtape 5, но концертът е разпродаден и е чудесно да видим клуба пълен). Гостите имат своите 10, че и повече причини, да са точно тук в съботната вечер.
По принцип ми е кеф да гледам съпорт бандите и рядко някоя ще ми досади, но така или иначе по-скоро бих съжалила, ако изпусна някоя затова и никога не го правя. Има хора, които обичайно "закъсняват" нарочно и влизат направо за хедлайнъра. Тяхната част е голяма днес, защото отварящата банда Poem започва сета си пред доста рехава тълпа. Гърците са от пакета на цялото турне, свирят смес от прогресив и гръндж, ама като цяло алтърнатив. Звученето им има особена атмосферичност и, ако не се понесеш с тях от-до, някак късаш нишката. Предния път, когато ги видях на сцена, беше на фестивал, и краткият им гиг се пое добре. Сега дали заради това, че нямаме търпение за Amorphis, или защото музиката им иска повечко слушане, но към края на изявата интересът на публиката сякаш намалява и засилването на бърборенето и викането в ушите на другия подсказва за това. Ами поговорете си сега, защото определено няма да можете по време на шоуто на холандците Textures. Така или иначе, с доброто си представяне гърците печелят фенове. И са изпратени с овации.
Мегатехничарите от Textures са като на пружини. Млади, нахъсани, изправени пред настървена тълпа – какво друго може да стане, освен да дадат най-доброто от себе си. Мале, какво правят тези момчета! Простичко казано – сложните за преглъщане Meshuggah с малко повечко захар. Нали знаете колко лесно един прогресив музикант може да бъде обвинен, че просто се пъчи с това колко добър инструменталист е? Да, но не и тези тук. Хем свирят сложна музика, хем тя е така достъпна и хваща веднага вниманието и на най-неподготвените. Има не малко Textures фенове в тълпата в началото на сета им, които се удвояват в края. Тук наистина имаме нужда от пауза. Кой цигарена, кой бирена, кой за наплискване със студена вода в лицето. Но си трябва.
Финладските прогресив гиганти ще излязат на сцената след има-няма 20 минути, а ние знаем как мачкат те. Съвсем не между другото, тази вечер (и май така като гледам още 12 месеца в годината) празнуваме рождения ден на любимото ни радио "Тангра Мега Рок". Именно те са ни поканили на този купон, първи от поредица меломански събития.
Уискито май е по-вкусно с такива поводи – 10 години "Тангра"! Сред гостите - очевидно специални, са и шестима финландци. Esa Holopainen – соло китара, Tomi Koivusaari – ритъм, вокали, Jan Rechberger – барабани, Santeri Kallio – кийборди, Niclas Etelävuori – бас, бекингвокали, Tomi Joutsen – вокали. Стоят супер на фона на бекдропа на сцената, изобразяващ обложката на последния им диск "Under Тhe Red Cloud". Да, Amorphis имат нов албум – ето ви все пак една от първите и основни причини "да повтаряте" концертите. Проектът, чиято премиера се състоя миналата година, очарова и медии, и фенове. Настоящето турне носи логично неговото име и съвсем естествено в сет листа на хедлайнърите са повечко песни от него. Томи - като че ли леко учуден, по някое време ще сподели колко е хубаво, че приемаме така горещо и новия материал, също както парчета от предишните им дискове. Нали ви казвам - подготвена публика. А и репертоарът е с добре подбрани парчета от различните периоди на групата, балансиран. Е, все ще се намери някой да реве я за вечния хит "Black Winter Day", я за някое парче от "Tounela"-та. Ще приложа оригиналния сет лист в секцията "Галерия" - така че вижте и преценете сами.
Amorphis са големи и карат и сцената да приеме други мащаби – имаш чувството, че се разтяга, извисява и приема особена дълбочина. Звукът е перфектен, светлините - също и, както писах по-горе, – текат взривоопасни химични процеси между група и публика, макар музикантите да седят малко тип темерути. Само Томи общува с присъстващите. Но комуникацията чрез музика надхвърля вербалното. Така че "студените" финци пак стигат до сърцата ни.
Каква красота само – да гледаш, че тази магия се случва - за кой ли път – със силни емоции, с много пеене и със зашеметяващ професионализъм. Дано сте били сред щастливците с билети, ако не – пуснете си Amorphis до дупка. И разгледайте малко снимки - да съпреживеете събитието отново, или пък да поскърцате зъби, че сте го пропуснали поради каквито и да било причини.
Наздраве, "Тангра"!
И до следващия купон! Снимки - в секцията "Галерия"