Пристигам пред столичната зала "Универсиада" малко след осем и половина снощи, а концертът все още не е започнал.
Вън цари обичайната неразбория: фенове, бира, музика от нечия кола. Този път няма как да сбъркаш, че си попаднал на хардкор концерт - татуси, пиърсинги, фенски фланелки. В далечината мяркам Янко Бръснаря от Артери, а познатите ме бомбардират отвсякъде. Усещам, че това ще е от онези концерти, на които голяма част от публиката ще бъдат познати и приятели.
Пропускам Брадъс Ин Блъд (Brothers In Blood), за съжаление. От разпалените разговори на близки и познати разбирам, че накрая са направили фийчър с точно този блуждаещ Янко от Артери. Качил се на сцената и посвирил на своето бузуки с Шута и момчетата.
Малко след като съм вече в понапълнилата се зала, на сцената излизат главните виновници за тази вечер, а именно Ласт Хоуп (Last Hope). Класата на бащиците на българския хардкор си личи, вече близо 15 години те са на сцена и с всеки следващ концерт показват все по-голяма класа и настървение. Новите им парчета звучат определено метълски, а фронтменът Чико снове и не спира да контактува с публиката. Китарната атака от страна на Добро и Чаво (Urban Grey, Светльо/Хиподил и много други) е буквално размазваща. Пубиката е като вихрушка и, както и предполагах става ясно, че нашите момчета вдигат публиката и са по-скоро хедлайнери, отколкото погряващи.
След около половинчасов сет Ласт Хоуп се оттеглят, а на сцената започва традицинната игра на надбягване с времето и множеството микрофони,кабели, усилватели и чаркалаци от барабани. До момента звукът е по-скоро неприятен, прекалено многото високи са ми изпилили мозъка, а от барабаните не съм чул половината. Искрено се надявам за Байохазард (Biohazard) звукът да застане другояче.
Ето ги и тях - в 22.30 ч. България - най-после!!!, посреща неповторимите и непобедими и бруклински легенди. Светлините са угаснали, а от огромните колони се лее акустично латино за интро. "Urban Discpiline", "Shades Of Grey", "What Makes Us Tick" - парче след парче, публиката направо беснее, седя във високата част на залата и гледам как долу морето от тела бушува в ритъм с ударния хардкор на групарите.
Вокалът Ивън призовава публиката към огромен съркъл пит и нещата излизат извън контрол. Една явно обезумяла от фенщина девойка пробива охраната, качва се на сцената и със засилка се мята, уви, не върху себеподобните си, а по глава върху огражденията. Уви, това не е типичен хардкор концерт, както беше този на зверовете Терър преди две седмици... Това е концерт на комерсиална банда и сцената не е предвидена за стейджове. След края на песента следва кратък сблъсък между охраната и китаристът на бандата Боби Хембъл, който като цяло го раздава тежкар през целия концерт. След това се качва под прожекторите, призовавайки публиката да се забавлява по-внимателно и да се пази.
Между две от парчетата фронтменът дръпва кратка реч относно музикалната индустрия: "Музиката не трябва да бъде бизнес, тя е от нас за вас!". Лека-полека шоуто отива накъм края си, а аз съм вече долу. Просто няма как да седиш особено след кратката кавър атака, включваща Кро-магс (Cro-Mags) и Агностик (Agnostic Front).
Байохазард решават, че, подобно на своите хип-хоп събратя от Бруклин, е време да напълнят сцената с мадами от публиката. И докато при Молотов наприме на сцената се качиха десетина девойки, то тук Ивън направо напълни прожекторите с нашенска хубост. Следва версия кавър "‘I Ain't Goin' Out Like That" (Сайпръс Хил) и затварящата "Hold My Own". Бис липсва.
Равносметката е добра, въпреки че подобно на Хейтбрийд (Hatebreed) преди 3 години, концертът е сравнително слабо посетен (около 1000 души според слуховете) наскоро обединилите се отново Боби, Били, Дани и Ивън дойдоха до далечна България, за да покажат гордостта на нюйоркската сцена и да зарадват своите истински почитатели.
А дали са само толкова на брой?
Коментари