Най-сетне!
Загубих музикалната си девственост - сред правилните хора и на точното място! След тоталния мой провал - да изпусна една от най-яките банди в света на нео суинга - Чери Попин Дедис (Cherry Poppin’ Daddies), тя се завърна с гръм и мълния в столичния парти център "4 км" снощи!
Стив Пери (ака Лардж Дринк) и Ко. посяха своите черешови бомбички над главите и в ушите ни за втори път на българска сцена.
Този път, слава Богу, бях там.
Близо 1 000 ентусиазирани почитатели се бяха събрали да приветстват момчетата от Орегон и техните вълни от жизнерадостен суинг и подскачащ до полуда рок.
Но нека почна от по-раничко. Преди да вляза, ми направи впечатление опашката от фенове, която се извиваше като подкова пред вратите. Сметнах го за добра поличба. Залата бе вече пълна, когато Уикеда излязоха да подгряват, а отвън хората продължаваха да прииждат. С едночасовия си концерт родните зевзеци показаха за енти път що за яка група са и даже ме накараха да забравя за момент заради кого точно към там повече - за тях или за палавите Дедита. Ерол Ибрахимов и неговите момчета изтряскаха едни от най-големите си хитове - то май нямат парче, което да не е хит. Част от репертоара им бе специално преаранжиран за случая - "Обичам", "Мари-Анна", "Уиски с фъстъци"... Смесиха жестоко "Break On Through" на Дъ Доорс (The Doors) с тяхната „СкАнархия”. А гвоздеят на представянето им бе изненадата за вечерта - Кольо Гилъна. Фронтменът на Контрол се появи като че ли от нищото! Съпроводен от Уикеда той изпя "Най-щастливият ден", като всички им пригласяхме с вече полупрегракнали гърла.
След кратка пауза (за тоалетна и един голям ром), дойде и дългоочакваният от всички момент - Чери Попин Дедис (Cherry Poppin’ Daddies)! Публиката - по-многоцветна дори от тази в Sofia Burlesque Revue миналия уикенд (къси поли, дълъг маникюр, високи токчета и шарени перуки за дамите и раирани костюми и вратовръзки (тип пичеловка) за господата), се миксна около сцената.
Не кой да е, самият Хари Сърмата - с кратка лирика в типичен негов стил, представи гостите.
Американците изпълниха сърцата и раздвижиха краката ни с невероятната си смес от суинг, ска и енергичен рок повече от час. А преливащият от позитивна енергия Стив Пери не свали усмивката си през цялото време. Бил съм на много концерти, но такова сценично поведение ще остане завинаги в мен - просто човек да не повярва, че бандата не е загубила и частица от чара през тези свои 22 шеметни години кариера.
Докато фронтменът Пери се мяташе наляво и надясно по сцената, пианистът на групата - Дъстин Ланкър, наливаше палави хармонии във веселия саунд на бандата. Пичът просто вбиваше всяка фибра от съществуването си в клавишите, а по лицето му сякаш някой пускаше на неравни интервали ток, карайки го да се гърчи в неописуеми физиономии. Дори само заради тях искаме "Dr. Bones" на бис!
Въобще цялата група изпитваше истинско удоволствие (да не говорим за нас), докато изпълняваше една малка част от иначе огромния си репертоар. Парчета като "Drunk Daddy", пънкарското "Irish Whiskey", едно леееко лирично отклонение - "Soul Cadillac", и, разбира се, накъде без топ хита "Zoot Suit Riot", а и много други се изливаха като непрекъснат звуков водопад и потапяха всички фенове в света на модерния суинг.
Последният албум на бандата - "Susquehanna" (2008), бе представен чрез заразително медли от композициите "The Moongoose And Snake" и "The Good Things".
Страхотно шоу, невероятна музика и много пот - истински концерт!
Но не само ветераните на суинга, а и Уикеда ни предоставиха точно това.
Какво повече може да искаш за петък вечер!
Коментари