И третата вечер от Банско Джаз фест 2015 представи интересни изпълнители, които успяха да задържат меломаните будни до ранните часове на 10 август.
Първи бе квартетът на барабаниста Димитър Димитров и басиста Георги Георгиев. Нашите момчета, които основаха Lira Jazz Project Quintet през 1991, а от 1996 живеят в САЩ, свириха с американските си колеги Мат Маранц (саксофон) и Алекс Гуудман (китара) модерни джаз стандарти, както и част от собствените си композиции пред пълния градски площад.
Въпреки завладяващия ритъм на бугито и суинга, които Силван Цинг и музикантите от неговото трио изстреляха, по-голямата част от публиката остана по местата си. Явно изморени след дългата емоционална нощ с Мънго Джери, предпочете да седи и да слуша спокойно от местата си. Доказан импровизатор, Силван Цинг направи всичко по силите си да раздвижи хората, но без голям успех. Той смени бугито и суинга с блус ритми, което явно се нравеше на феновете, но те все пак решиха да покажат одобрение единствено с аплодисменти. В края на сета си "Буги-вуги посланикът на Швейцария", както световните медии наричат музиканта, изрази възхищението си от Банско - място, което според него приличало изключително много на родната му страна с красивите високи планини и щастливите хора. Маестрото се раздели с публиката след класиката на Луис Армстронг "What А Wonderful World".
Публиката се трогна и посрещна с бурен аплаус следващите гости, но отново не ги удостои с танц. А музиката определено предразполагаше. Германците The Jazzbones излязоха на сцената към 22. 00 часа, хвърляйки в купондийския си шейкър суинг, буги, блус, кънтри и джаз от Ню Орлийнс. Въпреки класния и динамичен репертоар, присъстващите аплодираха бенда, но седейки.
Ситуацията се попромени с появата на The Jam Station. Младите музиканти започнаха леко неуверено, но влязоха в обичайния си вихър с "I’ve Got A Woman", "Halleluiah I Love Her So" - дебютния сингъл на на Рей Чарлс от 1956, както и вечното парче на Луис Джордан "Is You Is Or Is You Ain’t My Baby" (1944). Блусмените изпълниха и свои авторски композиции с по-рок звучене и първите танцьори се появиха пред сцената. Не след дълго площадът се превърна рок дискотека. Сърбите се разсвириха здраво, увличайки присъстващите. Симбиозата между тях група и публика стана толкова плътна, че музикантите поканиха фестивалците при тях на сцената.
Шоуто продължаваше, въпреки че гигът просрочи определеното му време. На "You Can Leave Your Hat On" се наложи охраната да охлади страстите и да свали качилите около бандата двайсетина почитатели. Фурор за младите музиканти от Ниш, които въпреки първоначалната стенителност, бяха с широки усмивки и раздърпани ризи в края на изявата си.
Както и предишните вечери, най-доброто и истинско преживяване беше запазено за джем сешъна. За него се комбинираха страхотните Мат Маранц и Леонид Пташка, чиито ръце се движеха толкова бързо по пианото, че не можеха да бъдат уловени от камерите. Към тях се присъединиха членове на The Jam Station, както и нашите фънкари Southwick.
И заедно, и поотделно, всеки от импровизирания бенд се свърза с персоналната си муза - за радост на купонясващите призори.
Коментари