Още преди да е започнал на 4 декември, Impossible Fest си беше вдигнал сам летвата, защото целта беше да стане една идея, която избутва представата за изкуство една идея по-напред.
И на феста музиката беше основният гвоздей в програмата, но в комбинация с два поредни дни на театър с постановките "Саломе" и "Всичкоядецът", и уъркшоп за театрална музика от Емилиян Гацов-Елби и Асен Аврамов, стойността на цялото събитие в клуб ДНК покачи цената си. Най-доброто е, че театърът не беше отделен от музиката, а допълваше атмосферата с необходимия алтернативен заряд, необходим да се докаже, че, подобно на музиката, в театъра значимите неща тепърва ще се случват пред очите ни.
Музикалният лайн-ъп на Impossible Fest пък определено беше събрал на едно място редица имена, които към момента оставят упорита диря след себе си в ъндърграунда. До края на фестивала на 6 декември всичката музика от най-различните изпълнители създаде собствена паралелна вселена в недрата на НДК. Трудно е да се опише представянето на всеки от артистите на Impossible Fest, но резюмирането на събитието би звучало като "една продължителна и изморителна, но вдъхновяваща разходка из континет от музика и идеи, всяка от които би имала значение в музикалната ви култура".
Как иначе може да се разкаже това предвижване на скокове от безкомпромисните Casual Threesome до абсолютната лудница на събратята сърби от Threesome, които щяха да срутят сградата? Или преходът от ритуалното жертвоприношение на Voyvoda до психеделичния пъкъл на Doesn`t Frogs в една случка, която по начало не беше за хора, които просто слушат музика, а за меломаните, живеещи с музиката. Това е и единствената причина тази ъндърграунд сцена въобще да я има.
На феста Alien Mustangs бяха черешка на тортата с пила - започнаха толкова късно, че редовите работници и служители напуснаха полесражението, а малцината останали на крака в клуба станаха едновременно свидетели и съучастници на едно тайнство. Гърция определено е бастион на гаражния звук и истинския ъндърграунд рок, а редица техни групи вече бяха счупили не една и две български сцени. Но бандите от юг очевидно винаги могат да изненадат поне още веднъж.
Гвоздей на програмата по никое време, Alien Mustangs (на снимката) са сред най-силните от тази школа, защото владеят среднощната психеделика, която разтапя публиката във времето, след което вкаменява силуетите по местата им, докато мелодията не свърши. Но тя не свършваше.
В този смисъл, Impossible Fest определено беше най- дългият тридневен фест за доста време напред.
Коментари