Sofia Live Festival 2025: Пътуване между световете


Sofia Live Festival 2025: Пътуване между световете

1255

Три дни. Една сцена. Стотици сърца, туптящи в един ритъм.

Sofia Live Festival 2025 вече е зад гърба ни. Но онова, което остави, още витае във въздуха. Из града сякаш продължават да се носят звуци и мелодиите не са си тръгнали напълно. Скрили са се под кожата ни. Извън поетическото, тазгодишното издание на фестивала беше пътуване между световете. "Арена София" отново събра под открито небе меломани от различни стилове. Това беше за мен и концепцията. И в трите дни на сцената на фестивала една след друга излизаха групи с различни послания и музика.

Фестивалът започна с дъжд и завърши с жарко слънце – изпепеляващо. И ще започна оттам. Ще застана под слънцето, което събужда. Борисовата градина по това време на годината обикновено е мирна и зелена, но за три вечери стана пресечна точка на усещания. Колодрумът се превърна в кораб, който пътуваше из различни брегове.

И тъй като дистанцията на погледа го позволява, първо акостирам на брега на последната вечер – неделя, започвайки с финала.

Massive Attack, които ни представиха един напълно политически концерт. Посветен на Газа, Африка, изкуствения интелект и диктатурата в Русия. На ръба между политически манифест и лична молитва. Абсолютно хипнотизиращо въздействие, създаващо дисонанс и фрустрация. Музикантите за пореден път бяха категорични в политическите си послания, което създаде противоречия в публиката. Или иначе казано, Massive Attack - че и с Елизабет Фрейзър зад микрофона (на снимката) издуха публиката в различни посоки, подобно на летен тайфун, след който всеки се беше озовал на различно място. Пък който може да мисли – да му мисли. А ние продължаваме пътя си назад с красивото и мелодично пътуване на Michael Kiwanuka.

Michael Kiwanuka беше тихата сила на фестивала. Скромен, дълбок, проникновен. Със соул, психеделик и рок в една уникална смесица, той изнесе концерт, който се усещаше като дом. Дом, в който можехме да видим силата на човешката грижа и отношение, съчетано с кадри на малки деца и интимни семейни сцени. "Cold Little Heart" ни разплака. "Love & Hate" ни пречисти. А новите му песни от албума "Small Changes" – вдъхновени от лични трансформации – звучаха като интимни писма, изречени пред всички. Истински, раними и силни. Толкоз, защото се натъкваме на вълнение в спокойното море, на сцената на което излизат Shame.

Shame бяха в другата крайност – сурови, пулсиращи, безмилостни. Ритъм, който удря право в зъбите и оставя вкус на нещо сурово, но истинско. Сякаш някой беше хванал лондонския ъндърграунд и го беше пуснал директно в София без корекции. Имаха невероятно сценично поведение. Съчетано със силното слънце, се получи чудесна адреналинова бомба, фитилът на която беше запален от предишната група Ali.

И Ali носеха заряда и енергията на нещо сурово и истинско, само че от българска страна. Те ни подготвиха за вълната, която щеше да ни отнесе по-късно същата вечер. И тук е моментът да кажа, че участието на другата българска група hug or handshake беше чудесно. Всяка една от тях беше като врата към съответната вечер.

Пренасяме се във втората вечер и музиката на Molchat Doma – съчетание между ню уейв, синт-поп и пост-пънк. Музика, която подмолно се промъква в теб и започва да пулсира. Звучаха като спомен от нещо, което никога не си преживявал, но си сигурен, че ще запомниш. Като студен неон, проблясващ в очите на мълчалив човек. Те идват за трети път в България и всеки път сценичното им поведение е различно. Този път имаха възможност да разгърнат театралния си потенциал, съчетан със светлини и танц.

Втората вечер като че ли най-добре илюстрира междустиловото пътуване, защото Joey Valence & Brae изпълниха сцената с хип-хоп, дръм-ен-бейс, пънк и hyperpop. Носещи енергията на Beastie Boys, но сега. Сетът им беше експлозия от енергия и танц. "Double Jump", "Punk Tactics", "No Hands" – всичко беше там, точно както си трябва.

Стигаме до първата вечер, в която за мен фаворити бяха The Horrors – една дългоочаквана среща. "Mirror’s Image" беше като врата към миналото, а "Something To Remember Me By" – песен, в която се разпадаш красиво. "Still Life" като кадър, в който вече си живял – любовен, тъжен, британски. До тях – hug or handshake, родно инди, което не се опитва да прилича на никого. Просто са себе си – с много сърце. Дойде време за дъжда и James Bay.

James Bay не просто изнесе концерт. Той изигра сцена от филм, в който всеки иска да участва – онзи момент, когато вали и никой не се крие. Защото музиката е по-силна от времето. И когато всичко приключи, остана само ритъмът, който още дълго пулсираше под кожата ни. Та така с музиката, града и тялото.

Но за да бъдем изчерпателни, е нужно да споменем, че фестивалът беше отворен и към деца. И да – имаше деца. Фестивалът не изключваше, а включваше много поколения с различни музикални вкусове. Имаше игри, работилници, детски кътове. Видях момче с лилави слушалки на раменете на баща си, когато зазвуча "Angel". Малкият си тананикаше. Пееше с всички нас.

Сред музиката – и оазис от творчество. Bazar Kapana превърна зоната около Колодрума в цветна галерия под открито небе. От бижута и мода до арт аксесоари и декорации – всеки щанд носеше собствена енергия и разказ. Място, където можеш да се изгубиш – и да се намериш.

"И корабът пътува", както казва Фелини. И аз бях там, и аз видях. Три дни – които продължиха повече от времето си. Три нощи, в които София се осмели да звучи по различен начин от обичайното. И когато светлините угаснаха, музиката продължи да звучи.

И ако има нещо, което Sofia Live 2025 ни даде, това беше: да помним какво значи да усещаш.

Снимка: Sofia Live Festival

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Miley Cyrus - "Something Beautiful"

Видео


Албуми


Miley Cyrus - "Something Beautiful"

Международната поп звезда Miley Cyrus (Майли Сайръс), която категорично заяви своето място сред най-добрите...

Най-четени новини


виж всички