Е, най-после дочакахме и хип-хоп величията Уу-Танг Клан (Wu-Tang Clan) в България.
Добре де - двама от тях. Вярно, не най-титаничните, но истински, съвсем оригинални членове - Инспекта Деск (Inspectah Deck) и Колт Сийвърс (Colt Seavers), обявени в афиша под логото на вездесъщата формация.
Тази нестандартна по всички параметри шаолинска дружина е най-любимата на българската рап аудитория. Защо точно тези хип-хопъри - не знаем. Но е факт - при допитвания от сцената на други гостували у нас американски хип-хоп изпълнители (от Оникс до Пъблик Енеми (Public Enemy), родната тълпа реагира най-вече на Wu - с викове, фланелки и ръце, сключени във формата на Wu-логото. Факт!
Така споменаването на тези три думи в името на формацията стигаше да се изсипят хората.
Само че...
Партито трябваше да започе по план в "Порк Пай" (Pork Pie) в Борисовата градина в 18 часа, въпреки опасността от дъжд - с много родни изпълнители и батъли. Е, почна, ама озвучението даваше дума само на микрофоните - за сметка на музиката. Хората пък бяха отвън наблизо, за да не плащат вход. После спря токът за два часа. Чак на стъмване се изясни, че събитието се мести в клуб Mixtape 5. Където не пускаха посетителите да влизат още поне час. Хората вече се бяха "матирали" по подлези, градинки и тротоари, но започнаха да се събират поне повечко.
Най-хубавият момент бе истинският фристайл с батъл елементи от "случайни" vs. неслучайни елементи. Спенса поспаси вечерта Mixtape 5 след полунощ, после Топ Стопърс (The Top Stoppers) - в пълния си състав, също вкараха свежина преди да запрескачат и завиват някви непознати типчета, които така и не се разбираше какво крещят и какво разбират под думите "рима" и "текст"! Един от тях като че ли най-много кряскаше в алкохолна омара... Единственото запомнящо се изречение бе, че Инспекта Дек бил кацнал на летището вече. Само това успя да поддържа будни любителите на рапа, които са свикнали този род концерти да свършват до полунощ, а не да почват по това време.
Най-накрая черните бойци се качиха на сцената в късна доба и изведнъж тълпата се оказа жива. Всички вдигнаха ръце и се развикаха... за последно. Наистина, музиката звучеше добре в клуба, но самите изпълнители поотстъпваха на публиката и на това, което се очакваше от тях. С един гол ентусиазъм, който също отстъпваше на другите гостували у нас хип-хоп величия от отвъд океана, няма как да заслужиш приличен хонорар.
Добре поне, че с целия калабалък по преместването организаторите може би са си го възвърнали.
Поне частично.
Коментари