Ал ди Меола с емоционално акустично шоу в Пловдив

Концерт на Ал ди Меола (Al Di Meola) винаги е изключително събитие. В съчетание обаче с премеждия в БДЖ, докато навън светът е скован от лед и сняг, историята става особено интересна. Пропускайки подробностите около успешното пристигане и заминаване от мястото на шоуто, ще се опитам да разкажа в каква форма видяхме китарния виртуоз и изключителните музиканти, с които споделя турнето си.

Този път, изненадващо или не, маестро Ди Меола реши да заобиколи столицата ни и почитателите на изтънченото му китарно майсторство трябваше да си изберат между две други дестинации. Ние си избрахме първата спирка от мини обиколката на България - Пловдив, но вече завиждам на онези, които тази вечер (23 ноември) ще гледат Ню Уърлд Синфония (New World Sinfonia) в Русе.

Конфигурацията от музиканти тази вечер бе следната - Ал ди Меола (китара), Гумби Ортиз (перкусии), Пео Алфонси (китара) и Фаусто Бекалоси (акордеон). И сега, след като съм видяла (и чула!) на какво е способен този квартет, ми става трудно да откроя някой от него. Безспорно Ал ди Меола е лидер в състава и в Концертната зала снощи това нямаше как да не се забележи, но по начина, по който китаристът изпълнява функцията си на фронтмен, ситуацията изглежда толкова непринудена и искрена, че сякаш се материализира силната приятелска връзка, скрепяваща формацията.

Предварително бе ясно, че групата ще представи изцяло акустични композиции и изпълнявайки обещанието си, тя ни пренесе в света на Пиацола, по широките полета на уърлд звученето, през огньовете на страстното латино, та чак до бурята на фламенкото и тангото. Само с инструментите в ръка, ведрото изражение на лицата си и безкрайния си талант Меола, Ортиз, Алфонси и Бекалоси спряха времето за близо два часа и половина, за да ни разкажат една от най-нежните и спокойни музикални приказки, които геният им успя да сътвори. Сетлистът бе подбран умело - в две части, прекъсвани от кратък антракт, чухме импровизации по класически китарни парчета и сола, от които настръхнахме.

Усещам, че думите ми бледнеят пред чутото и преживяното. Магията на музиката накара пълната зала да пляска бурно във всяка пауза, поемайки си дъх за нова доза инструментал, така че накрая да получи и заслужен бис, но, сигурна съм, публиката все още не може да се опомни. Ню Уърлд Синфония стоплиха телата ни, но най-вече душите ни. Без пози, съвсем искрено и със специално отношение, превърнало се в традиция на гостуващите в Пловдив. Защото не навсякъде и не всеки дава автографи и търпеливо изчаква омагьосаните да се снимат с него, разменяйки по няколко думи, нали?!

Ал ди Меола затвърди мястото си в сърцата на българските фенове по свой начин - с професионализъм и емоция, които успя да впелете отново в струните на сладкодумната си китара.

За всички, които се съмняват в прочетеното дотук, имам само един съвет - бързайте, шоуто в Русе ще започне навреме!  Снимки от шоуто вече може да разгледате тук.