Андрея Триана - по-добре късно, отколкото никога

Изконната българска традиция концертите да почват със закъснение, по-голямо от собствената им продължителност, беше утвърдена още веднъж оная нощ.

Обявеният за 21.00 ч. концерт на британската соул певица Андрея Триана (Andreya Triana), едно от симпатичните поп попълнения на легендарния лейбъл Ninja Tune, започна всъщност малко преди полунощ. Дали Андрея и групата й са прекарали тези часове, забавлявайки се в гримьорната, или напротив - в тревога заради празния Sofia Live Club, не можем да знаем, обаче когато всички (и публика и група) се появиха в 12 без нещо, всеобщото облекчение беше осезаемо. Но да оставим въпроса как и защо българската публика (която иначе пак се доказа като прекрасна) вярва, че заслужава да бъде чакана от изпълнителите, и да обърнем очи и уши към музиката.

Удавени във фабричния поп, лят в еднакви калъпи от САЩ до Балканите, често забравяме, че качествена музика може да се прави и извън алтернативните течения. В добрата стара Англия, обаче, певиците все още ги подбират по пеенето, композирането, способността за лична интерпретация и изобщо по съдържанието на главите им. Затова не е изненада, че Ninja Tune, известни с вкуса си към електронни експерименти, издават и соул. Онзи, който се вихри и в афиша на поредицата ReelFeel у нас.   

Андрея Триана композира парчетата си сама, изживява ги на сцената всеки път, като че й се случват точно в този момент, пее сърцато, и миксира на живо с помощта на пулт и цитра. В нейната музика еднакво силно звучат стогодишната традиция на блуса и личните преживявания на вокалистката. Гласът й умее да е едновременно крехък и мощен, и нито една нота не излиза от устата й без да е натоварена с безкрайно количество емоция. Групата, с която пътува Андрея, стои зад гърба й като че за подкрепа - очевидно е, че певицата еднолично отговаря за сета си. Няколкото й соло изпълнения са дори "по-пълни" от парчетата с тримата инструменталисти. Нищо не й е нужно - Андрея Триaна стои на сцената уверено и чаровно, боса и щастливо ухилена, а контактът й с публиката е стопроцентов. Не случайно на втората или третата песен, целият клуб вече припява така, че получаваме покана да станем официалните й беквокалисти. Времето лети изненадващо бързо и скоро четиримата напускат сцената, само за да бъдат измъкнати обратно на бис с викове и аплодисменти. За финал Андрея ни подарява собствена бийтбокс версия на "Sweet Dreams". И, естествено, ни обявява за най-добрата публика...

Нищо че ни е чакала доста дълго.