Третото издание на феста Ambient в Дома на киното протече в пълен мрак от снощи до днес.
Макар и години след предишните два събития и с доста нови артисти (определени от Блуба Бу като "златен ъндърграунд ") в списъка, атмосферата не се беше променила особено много.
Тъмният салон в Дома на киното ни е добре познат, а и публиката се състоеше от все същите верни фенове на Блуба Лу, Ембиънт Анаркист, Попара, Трипъл Ей, Одитъри Осикълс (Auditory Ossicles) станалите водачи на експерименталния фронт. Едва осветена от два плахи прожектора, поредната група заставаше (или по-често сядаше) на сцената и внимателно озвучаваше някой от специално подбраните неми черно-бели филми, които и преди са били част от най-мързеливия и релаксиращ музикален фестивал в България.
Хладната музика на Одитъри Осикълс (на снимката) просто перфектно следваше сюжетните извивки на обявения за "първи документален филм" "Нанук от Север" (с това няма как да се съгласим, първите заснети на кинолента кадри са били именно документални, а и "Нанук от Cевер" е на места очевадно инсцениран). Реални или не, приключенията на семейството изглеждаха направо задвижвани от въображението на петимата седящи в мрака музиканти.
На Трипъл Ей (Tripple-A) - каква приятна изненада!, се падна цяла серия анимационни филмчета основно за котарака Феликс. Комбинацията беше по-добра и от предишната - музиката на проекта се основава главно на вокали, а в случая освен пеене, дочувахме всякакви реплики и реакции, съответстващи на идиотските превъплъщения на котарака.
Последваха Ембиънт Анаркист, които импровизираха върху "Броненосецът Потьомкин". Тримата обаче бяха дълбоко състедоточени в купчината инструменти собствено производство, около които бяха насядали. Разположени по пода, те дърпаха струни, въртяха копчета, и дори в някакъв момент свириха на стробоскоп, а от всичко това извличаха тиха, медитативна и напълно разпръсната музика, която не се връзваше много-много с епичните масовки и безкрайните батални сцени на екрана. Съветската революция зад гърба на "анархистите" очевидно не ги впечатляваше.
Блуба Лу (Bluba Lu) се качиха на тъмната сцена с ясното намерение да върнат динамиката и да събудят спящите. (На Ambient феста винаги има спящи. Не защото е скучно, а защото е уютно, тъмно, топло, седалките са меки, а музиката предразполага към всякакви гранични и задгранични състояния. За много хора ембиънтът е музика, на която най-добре се сънува).
Китари, барабани, клавири и всякакви електронни ефекти гръмнаха от Блуба Лу с такава мощ, че някои от по-отплавалите фенове подскочиха в седалките си.
Някъде към края на сета на Косьо Кацарски и Митко Паскалев ми свършиха силите, което също си е характерно за подобен тип събития.
Така че признавам: изпуснах Янус квартет и любимите ми Попара (Popara).
Коментари