Балет Сухишвили доведе духа на Грузия в зала 1 на НДК

Мисля си, колко ли е трудно за пиарите да измислят все нови и нови привлекателни текстове при поредните гостувания на някой танцов спектакъл например.

То е ясно, че е хубаво. Ама как да го кажеш всеки път различно... Зрителите обаче такива терзания нямат. Те си знаят и отиват, пълнейки зала 1 на НДК за представлението на грузинския национален балет "Сухишвили", въпреки че балетната трупа има още немалко дати от турнето си в страната, а и идва доста редовно у нас. Става ли дума за този ансамбъл, интересът не е интерес пред непознатото, а интерес към вече утвърденото, към доказано качественото,  вълнуващото и интригуващото.

Балетът "Сухишвили" е на над 70 години и в момента се ръководи от Нино и Илико Сухишвили-младши, внуци на легендарните основатели и солисти на трупата Илико Сухишвили и Нино Рамишвили. Илико-младши е известен не само с таланта си, но и с ексцентричните си идеи, не се бои да експериментира и да поставя танци, които не са съвсем близо до традицията, като същевременно характерният дух и отличителните черти на танците на кавказките народи от репертоара на ансамбъла никога не се губят. Затова и всяко представление на балета е пленяваща наслада.

70 балерини и балетисти летяха по сцената взала 1 на НДК в понеделнишката вечер. Два часа, с двайсетина минути почивка за антракт, оставиха публиката видимо доволна и гарантираха успех и на следващото турне. Зад танцьорите през цялото време неуморно свиреха музиканти - балетът винаги пътува с музика на живо.

Началото с нищо не подсказваше бурята от емоции и страст, която щеше да се разрази по-късно. Плавният танц на ефирна танцьорка в традиционна бяла дреха от глава до пети и кръжащия около нея партньор в черно вплитаха елементи от така популярната лезгинка. Танцът се нарича "картули" и може да се каже, че е грузинската версия на лезгинката. Разбира се, всяка от народностите в Кавказ си има свое виждане за това чия е лезгинката, как е най-правилното ѝ наименование, кога и къде е възникнала и какво символизира. Но това няма особено значение, красотата в плавното движение на танцьорката, истински бял лебед, и стаената сила, заедно с нежността на любовта, в разперените като криле на орел ръце на нейния партньор, не се нуждаят от никакви думи, а само от очи - да ги видят и сърце да ги почувства. Ритмите на кавказката музика, сурови като планините, реещи се като орлите, сами по себе си рисуваха света отвън Черно море. Странно е как няколко ноти дори успяват да поведат душата на пътешествие по древните човешки пътища. А музикантите на "Сухишвили" ни разходиха доволно из чудни земи, сред горди, но усмихнати хора.

Докато се събуждаме от "поемата на любовта" картули, танцьорите не ни оставят да си поемем дъх, един след друг се редят от шеметни по-шеметни танци. Следва хоруми, танцът на воините, от югозападното черноморско крайбрежие на Грузия. В етапите на танца, рисуващи живота на грузинската армия от миналите векове, е вплетена идеята за независимостта и свободата на грузинския народ.

Казбегури пък е северен танц, подсказват го черните калпаци и плътната материя на облеклото, отново в червено и черно, на гърдите с характерните  "патрондаши". Рязък и суров като планинския климат, в който е възникнал, казбегури впечатлява с физическите способности на танцьорите.

Основите видове в грузинския танц са солов танц, който е по-рядък и се танцува предимно от мъже; танц по двойки, използван често в хореографиите, като двойките може да са мъж и жена (подобно на споменатия картули) или двама мъже, които, разбира се, си съперничат и мерят сили, и масов танц. Тук видяхме най-много масови танци и, въпреки че на моменти синхронът куцаше (на две-три места при мъжете), въздействието им беше огромно. Редиците девойки в бяло по време на "женския танц" нарнари, с дълги воали и ефирни ръкави, просто се носеха по сцената, плъзгаха се, сякаш не стъпваха по нея, и нищо не нарушаваше идеалната им опната редица. Пълна противоположност беше хевсурули, танцът на мъжете, въртящи над главите си саби, специална изработка, съчетание на танц и бойни техники, а искрите, излитащи при стълкновението на остриетата, бяха достатъчно красноречиви за това колко реален е рискът при изпълнението и колко професионално и прецизно трябва да е всяко движение. Подобен е и ханджлури, пастирският танц с кинжали - костюмите на мъжете този път са черно и бяло, бели рунтави калпаци и бели космати навуща.

Отново мъжки, в червено и черно, бе мгзаврули (наричан още цдо), доминиран от звука на ударните инструменти и леко напомнящ в мелодията си "Lord Оf Тhe Dance". В него имаше всичко толкова характерно за огнения мъжки грузински танц - и шеметните завъртания и салта, и резките възпламеняващи движения, и превъртанията през коляно, и приземяванията на колене, и танц на палци... Не по-малко впечатляващ е танцът-съревнование шеджибри, преливащ в джута, но този път на сцената, наред с мъжете, танцуваха и жени - в подобни костюми, с рунтавите черни типични калпаци на главите, те не отстъпваха по плам и енергичност на колегите си.

Смесен танц е и абхазкия народен танц, при който костюмите бяха с по-пастелни цветове, но движенията са весели, енергични и пленителни. Плавният сватбен танц симд пък по произход е осетински, характерен с предългите ръкави на мъжете и жените - истинска феерия, както и хонга, танцът покана, по време на който мъжът танцува изцяло на пръсти - без помощта на балетните "палци" или туфли. Истинско постижение на танцовото изкуство, съчетано отново с традиционните дълги ръкави, които още повече подчертават грацията и мекотата на движенията.

Не можем да пропуснем и танца, с който започна втората част на представлението - типично е за балет "Сухишвили" да разучава и представя своето виждане за традиционен танц в държавата, в която изнася представление. В случая хореографите бяха смесили стъпки на български и кавказки танци под звуците на "Чичовото хоро", което вдигна публиката на крака, а заедно с нея - и градусите на настроението в залата скочиха до предела. Впечатляващ беше самаия, танцът на три девойки в богато украсени царски одежди, олицетворение на царица Тамара, първата владетелка в историята на Грузия. Изящество и подчертан източен полъх на музиката, пищни цветове и отново сякаш не краката на танцьорките не стъпват по земята, а сдържаността на хореографията подчертава трите образа на царица Тамара - непорочната дева, мъдрата майка и помазаната от Бога могъща владетелка.

С още танци ни зарадваха "Сухишвили", но, вместо да продължа с описанието, препоръчвам да се насладите лично на изкуството им.

Докосването до него и до духа на Грузия си заслужава всяка минута.