Банско 2008 тръгна със самодиви в бяло-червена премяна

“Хлъц!”, но на френски отрони една странна птица от мъжки род вляво, разбирайки бенд от колко души се кани да открие първата вечер от джаз фиестата в Банско.

Не е било бенд, най ми е било биг бенд. Биг бендът на БНР под ръководството на маестро Янко Миладинов резна лентата на единайстото издание на фестивала снощи. С много хъс, настроение, брилянтно чувство за суинг. Инструментални и вокални пиеси, интерпретирани стилно от Васил Петров и Мери Танева, обраха от околните заведения и редовите сеирджии, и крайните меломани, като ги чучнаха на пейките пред сцената. Класически пиеси – да, но с отношения между вокал и инструменти, които определено освежиха соковете на закованите стандарти.

Едноминутното мълчание в памет на покойния Вили Казасян бе обявено топло, човешки и някакси извънпротоколно от доктор Емил Илиев, сърце и мозък на събитието. Жалко, много жалко само, че не прозвуча така обещаното парче “Джаз в Банско”, композирано от Вили. Не били открити нотните партитури, та да го разучат, а “реалното време” да ги свалят от музиката за преаранижорвка не стигнало…

Нейсе! Предполагам какъв би бил коментарът на маестро Казасян отгоре… По-важното е, че ние си носим аурата му нас. На Вили, де, не на майтапа.    

Лек саундчек! Французинът обяснява нещо на сина си – длъгнейст тийнейджър. Това “нещо” завършва със звучния нашенски артикул, произнесен със сочен френски – “пържени картофи” (разбира се, с ударение на последните срички).

Тавиджан Брадърс трио са сред най-очакваните. Само за 15 години македонските братя Диран – пиано, Гаро Тавиджан – барабани и Гарабет Тавиджан - перкусии, заедно с басиста Дарко Мучев, успяха да привлекат вниманието и да свирят с Чик Къриа, Джо Завинул Синдикейт, Стенли Кларк, Блус Брадърс и Макой Тайнър. Идеята им е да подкрепят и развият инструментално фолклорната музика с авторски пиеси, комбиниращи джаз, рок и етно. Тоя път бяха с басиста Александър Икономов и с гост вокал македонката Ева.

Ей ги,  излезли невредими от саркофага на 90-те, готвещи нова продукция в нюйоркски студиа и заредели батериите със силни енергии за фюжън. Наброиха няколко парчета от “Paramecium, The Best Of” (2005), пропускайки обаче  “Море сокол пие”, преработка на Диран, с което вдигнаха на крака публиката – тук, преди 2 години. За сметка на това мрака процепи убийствен дръм дует на Гаро и Гарабет – синове на прочутия барабанист на Леб и Сол - Гарабет Тавиджан. Като аутро на “Dream” и интро на Ева.

Самодивата кацна руса, ама пя като брюнетка: тежко, дълбоко и вярно. Заигра се деликатно с фолклора, па прехвърли топката на Гаро. Който ни взе акъла с нечовешко соло. Дръм-гръм по десетина тенджери и един тиган – за парлама.

Сетне прелетя другата самодива. В червена премяна. Нона Йотова, която превърна концерта си от обикновена изява в хепънинг. Подкрепена сърдечно от Дани Милев (китара), Лили Йончева  (табла, перкусии), Наско Попов (барабани), Мишо Шишков  (китара), Юрий Божинов  (бас) и Вълчан Вълчанов (обой), Нона препипа фолклора както си може – тънко, като да не окепази поезията, модерно - като да прехвърли традицията (ама на кого?).

Тотална “Омана”.   

Лили  се вихри с индийската табла – етно джаз или уърлд, оставям ви да изберете сами.

Аз бягам, че джем сешънът в хотел "Бъндерица" свърши…