Ноември винаги навява зимата.
Навън обаче, съвсем напук и точно заради усмихната Дайън Шуър (Diane Schuur), времето беше меко и есенно. Публиката влетя с очакване в столичната зала "България" снощи. Още преди прожекторите да са затъмнили двата етажа, музикантите излязоха на сцената. Миг преди това, когато търсех моето място, я видях и нея – усмихна на вратата към сцената, очакваща срещата с българските си почитатели.
Тих сумрак се спусна над главите ни, а нейният мениджър изведе сияещата прима. В средата на сцената се спряха и тя с поклон опря пръсти в земята ... поклони се сред бурните ни овации и ни дари с първата от многото искрени и по детски чисти усмивки. Седнала пред рояла, зашеметяващата изпълнителка сподели с нас своите емоции – запя от дъното на душата си.
Първото парче ме хвана неподготвена – още ми се въртеше из душицата изминалата седмица, неприятностите, тъгите, проблемите. Бавно, през обвивката ми се заизливаха нотите и започнаха да ме залюляват и да пренастройват ритъма ми. Дайън е невероятен човек – топла, искрена, сърдечна, открита – всичко това се виждаше, личеше от лицето й, което се беше унесло в песента.
Емоционално заредена от бурните аплодисменти, тя се заигра с мелодията – гласът й се гонеше с контрабаса, като пееше "София – София, България". Краят на парчето беше взривено от овации. Страстта на американската вокалистка се бе вляла в нас и искреното й удоволствие да бъде пред родната аудитория си личеше осезаемо.
Следващото изпълнение започна с лек фалстарт – певицата се засмя, сподели на шега, че е объркала и макар и ние да не знаем, то и тя правела грешки. Само миг след това сред шумящата весело публика се разнесе само нежният звук на инструментите.
Оставих се изцяло на прегръдката на музиката. Четиримата джаз музиканти разливаха топлина из вените ми и аз се унесох в тиха наслада. Моето усещане за този гиг бе като за нощ на магии. Пожелавах си звезди и романтика. Носталгичните нотки на инструментите, приглушеното звучене, ефирният и богат на емоции глас ме прегръщаха и приласкаваха именно към място на мечти и комфорт в душата. В полуунес плъзнах поглед сред хората – повечето от нас преживяваха разделите си, изпълваха се с нови емоции и позитивизъм.
Последваха “(I've Got) Beginner’s Luck” на Гершуин (от "Some Other Time" (2008), от същия този албум бе и "Nice Work If You Can Get It"), а веднага след него дивата запя “Don’t Mean A Thing”. Силни инструментали и жив, емоционален, чувствен глас. Пианото под пръстите й нашепваше нежно и разговаряше с китарата. Барабаните се включиха с утешаващ и приласкаващ ритъм и постепенно заглънаха. Възторжените аплодисменти сякаш съживиха ударните и изпод палките се завихри ритмичен пулс, който започна да задъхва публиката с все по-накъсан и динамичен звук.
След фурора на барабаните Дайън Шуър ни беше подготвила нещо успокоително – „How Long Has This Been Going On”. После се унесох в кадифените прегръдки на бас солото, по кожата ми се плъзнаха тъжните ноти на джаз китарата. Инструменталът ме замечта и ме прикани да напиша наум текста, да нарисувам картини, да се заредя с удоволствие и тръпка от опияняващо галещите ноти. Приятна изненада - „Besame Mucho”, а след 15-минутен антракт (колкото за миг да се върнем в реалността) се изля и „Meet Мe, Midnight”.
Когато запя „Come Rain Or Come Shine”, аз се предадох тотално! Оставих се на нежните звуци да ме носят сред феерия от спомени, мечти и чувства. Има нещо удивително в незрящата прима на джаз и блус сцената – нещо топло, добро, успокояващо. Гласът й придава облик на онези мисли и усещания, които всички ние носим парещи под клепачите ни – безумна романтика и жажда за любов и щастие. „Lover Come Back To Me”. Звуците ме накараха да затворя очи и да се замечтая още - за едно завръщане, за любов, за красота. Нежен, приласкаващ, ефирен фалцет ми нашепваше за всяка една моя магична мечта за чудо. „'Round Midnight” и „At Last” се докоснаха до сърцето ми и раздвижиха кръвта – усещането за среднощна магия се затвърди у мен: бях почти убедена, че всяко едно мое желание е изпълнимо, когато си унесен в нирваната на нейните вълшебни ноти.
Естествено, Дайън Шуър ни зарадва и с емблематичното си парче „Louisiana Sunday Afternoon”, като разкри още от богатия си глас. Полека излязох от обзелия ме транс и забелязах около мен тактуващи, усмихнати, унесени хора, върху чиито лица беше изписано удоволствие. Дивата стана от рояла с помощта на мениджъра си и се поклони сред бурята от аплодисменти, усмивката й огря залата и подхвана сред полумрака „Somewhere Over The Rainbow”. Пя без микрофон - акапелно. Всъщност, пя душата й, запленена от българските ценители на джаза.
Вокалистката въодушевено сподели, че е обиколила Европа, но нашата публика е успяла да докосне сърцето и душата й. Бисът беше задължителен и съвсем показателно Дайън даже не успя да напусне сцената - аплодисментите я върнаха вързо пред рояла. Финалът на концерта беше емоционален и за нас, но и за самите музиканти. Публиката беше на крак, а овациите - шумни като заря. Певицата се поклони до земята отново, благодари ни, усмихна ни се, заля ни с обич и признателност. Музикантите й се усмихваха и продължиха да свирят до момента, когато всички се бяхме подготвили да се върнем в реалността.
Пред вратата на зала "България" имаше само спокойни и усмихнати лица, които тихо се разпръскваха в нощта. Знам със сигурност, че всеки един от присъствалите на фестивала "София Джаз Пик" 2009 ще започне седмицата си леко унесен, но приятно замечтан.
Стоплен и обгърнат от превъзходната музика, която Дайън Шуър ни подари със сърцето си.
Коментари