Концертът по случай осмия рожден ден на "Джаз FM" - "София Джаз Пик" 2009, се състоя в зала 1 на НДК снощи.
Вечерта откри Бразз асоциация, предвождана от Ангел Заберски. Облечени в тъмни костюми и ризи музикантите прекосиха сцената в стил онзи начален кадър от "Глутница кучета". Бегло въведение за това, което щеше да предстои, а именно - размазващ суинг от епохата на "Котън клъб".
Първите две пиеси бяха на Сами Нестико, писал музика главно за оркестъра на Каунт Бейси, а третото бе "личен аранжимент", както го определи самият Ангел Заберски. То отвори соло битка между двама саксофонисти и насред което се появиха великият тромпет на Мишо Йосифов и неотразимият тромбон на Вили Стоянов.
След кратки пожелания за празника на сцената излезе Хилда Казасян. С усмивка за милиони, черна рокля и прибрана назад коса, тя изпя класиката "Fеver" с платинен глас, напомнящ някоя прекрасна, но опасна femme fatale от началото на Сухия режим. След това предложи "Black Сoffee". Силно и разтърсващо, като темата от "Трамвай желание" на Елия Казан. Изпято с увереност и среднощни, несподелени мисли. Лично и вълнуващо, но болезнено, като живота на Бланш Дюбоа. И двете пиеси, аранжирани от Христо Йоцов.
След това лирично преживяване на сцената се появи Петър Салчев. Деликатен и елегантен в костюм с папийонка и глас, напомнящ за Нат "Кинг" Коул. Вокалистът пожела честотите на радиото да се завърнат в родния му Пловдив, Варна, Бургас и Русе. Последва изключително свеж вариант на "Don't Get Around Much Anymore", прочуто от Дюк Елингтън, а със следващата пиеса на Тони Ренис, озаглавена "Quando, Quando", заформиха дует с Хилда. Този път гласът й - нежен, поетичен - щеше да накара самата Бебел Жилберто да се замисли сериозно над бъдещите си планове като певица, ако разбира се, беше присъствала на концерта.
Контрабасът на Митко Шанов въведе в следващия стандарт. Оркестърът избухна, съпроводен от космическия глас на Васил Петров, който изпя "Fly Me To The Moon". "Shadow Of Your Smile" отнесе публиката покрай самотни, осветени от бляскав неон булеварди и клубове, в които бармани безмълвно наливат поредното малко питие на изпаднали в меланхоличен унес клиенти. Великолепно включване на Петър Момчев.
Следващата пиеса - авторска на Джони Мърсър, но мисля, че всички я свързваме най-вече с безсмърния Чет Бейкър - "I Remember You". След нея Васко покани прекрасната Мария Илиева на сцената, където двамата изпяха "Killing Me Softly". Още веднъж дълбок реверанс към изпълнителката, която не само изказа своята обич и възхита към Майкъл Джексън на трибют-концерт в негова памет преди време, но и сега напомни на българската публика, че джазът е феномен, който е оказал разтърсващо въздействие върху самата нея. А какъв по-добър начин да го покаже, ако не чрез гласа си, който обля слушателя като първи топъл полъх след люта зима, противно на сезона.
Нататък купона стартира тромбата на Вили Стоянов, след кратко въведение Ангел Заберски заразказва за следващата пиеса. Писана от него специално за Бразз асоциация, озаглавена "Три и половина в едно". Защо и половина? - риторично пита авторът й. Защото ако беше три в едно, рискувал да бъде осъден, а тази половинка всъщност действа като свръзващ дял.
Черешката на тортата бе оставена за гранддамата на българския джаз Камелия Тодорова. Тя изгря в перленобяла рокля в унисон с усмивката й. Кеми встъпително запя акапелно "Happy Birthday" на Стиви Уондър, като след това шеговито рече: "Вижте как се измъкнах". Последваха "What A Little Moonlight Can Do" на Били Холидей и "Sunny Side Of The Street" на Луис Армстронг.
От страна на публиката се усещаше дълбоко уважение и поклон пред нейния глас, който, честно казано, би размекнал и оставил в захлас и най-жестокия тиранин.
Накрая всички излязоха да изпеят "Happy Birthday" (Dear Radio).
Коментари