След грохота на тридневното мегасъбитие Hills Of Rock 2018, Пловдив и "София Мюзик Ентърпрайсис" продължиха с културно-развлекателната програма и поднесоха на ценителите едно концертно бижу - среща с Дзукеро (Zucchero) в Античния театър.
Човекът с 22 концерта в "Арена ди Верона" в рамките на една година, стъпи на древната сцена в Града на тепетата в края на ден, белязан от чести погледи към небето и метеорологичната прогноза - имаше сериозни опасения за дъжд и буря.
За щастие кратките следобедни превалявания секнаха привечер и само мокрите петна по сцената и седалките напомняха за капризите на времето. Аделмо Форначари със сладкия псевдоним Дзукеро излезе точно в осем часа с бенда си и директно ни почна с "Partigiano reggiano", последвана все така директно и без излишни приказки от "13 buone ragioni". От първите мигове стана ясно, че италианецът е в страхотна форма и ни очаква нещо с потенциала да остане незабравимо. Облечен с колоритно цветно елече, семпъл панталон с кант и задължителната шапка - елегантен и артистичен цилиндър, човекът застана зад микрофона, отвори уста и в миг прикова всички към местата им. След първоначалната вълна на вцепеняване, която може да предизвика само изпълнение от най-висока класа, което ти отнема възможността да направиш каквото и да е друго, освен да гледаш с зяпнала уста и да си отваряш ушите на осем, за да поемеш всяка нота, дойде неудържимото желание за танци. Като изключим лиричните парчета, в античния театър във всеки един момент имаше танцуващи, подскачащи, полюшващи се в ритъма на музиката хора, които просто не ги свърта на едно място. Разбира се, при най-големите хитове скачаха всички.
Колкото и малко да говори Дзукеро, все пак на няколко пъти поприказва с публиката - на италиански от-до. Слава богу, че седях край дама, която очевидно говореше свободно италиански, та намазах, подслушвайки превода, който правеше за приятелката си. Няколко закачливи реплики, няколко изречения за песните - повече не беше нужно. Разходката из цялото му творчество беше задължителна - турнето "Wanted" е в подкрепа на последния албум, излязъл в края на миналата година - сборен, най-доброто от 35-годишната кариера на човека, който бих могла да сравня с Джо Кокър, като глас и поза на сцената, защото величието е наистина в тази орбита. Но никак не ми се иска да го правя, защото Дзукеро не прилича на никого, освен на себе си - най-ценното качество в музикалния бизнес, а и не само там.
Неусетно се изнизваха "Ci si arrende", "Voci", "Everybody's Got to Learn Sometime" (прекрасният кавър на песента на The Korgis, записана с Лара Фабиан) и "La Tortura della Luna" от албума "Black Cat" (2016).
На "Vedo nero" от концептуалния "Chocabeck" (2011) цялата публика вече беше на крака - съвсем удобно за следващото "Baila (Sexy Thing)", големия хит от далечната 2001 година, който просто не може да те остави безразличен.
Още един кавър - "Never Is a Moment", след това "Iruben Me", магнетичната "Il volo", "Bacco perbacco" и заглавната "Chocabeck" от блусарския албум за неделния ден в малкото италианско селце, завръщането към корените и вглеждането в себе си. "Soldati nella mia città" и тежката тема за следвоенното време преляха в нещо не по-малко тържествено - "Miserere" от едноименния албум, излязъл през 1992 г., записана в дует с Лучано Павароти. Великият тенор присъстваше духом и като глас и образ от видеото към парчето, прожектирано на екрана в дъното на сцената, поставен там само и единствено за тази песен. Невероятно изпълнение, парчето бе пипнато така, сякаш наистина и двамата пеят пред нас, затвориш ли очи, илюзията става пълна. Огромен професионализъм.
След като остави бенда си - Кат Дайсън и Дъг Петибоун на китарата, Поло Джоунс на баса, Андреа Уит на цигулката, Никола Перуч на клавира и Адриано Молинари на барабаните - да изпълнят инструментален кавър на "Wake Me Up", един от големите хитове на покойния Avicii, Дзукеро излезе отново за увличащата "Solo una sana e consapevole libidine salva il giovane dallo stress e dall'Azione Cattolica", последвана от "Diamante" и "X colpa di chi?". Публиката беше станала на крака за друг голям хит - "Diavolo in me", което се оказа много удобно, защото в края ѝ заваля пороен дъжд и всички бързо наизвадиха дъждобрани и чадъри. Край, мислехме си, размина ни се "Донна"-та - техниците сновяха чевръсто да покриват с найлони апаратура и инструменти, за да ги опазят от капките, които, без никакво съчувствие към нашите желания, се изливаха над древните камъни на амфитеатъра и съвременните кабели и монитори на сцената.
Обаче! Дзукеро излезе, музикантите му заеха местата си, и под дъжда, от който го пазеше единствено прословутият цилиндър, италианецът заби "Senza una donna" за радост на целокупното множество. В един момент валеше толкова силно, че при барабаниста се получи и ефект - при всеки удар по чинелите във въздуха литваха пръски вода. Да беше режисирано, нямаше как да изглежда по-добре.
Разбираемо, не можеше и да става дума за нищо повече след края на песента, нито за допълнителни бисове, нито за приказки, и сцената опустя. Започна да се изпразва и амфитеатърът. Изглежда улучихме облак, фен на един от най-добрите блусмени в света, защото чинно изчака да мине концертът, но не можа да сдържи възторга си от последното парче. Или просто желаеше да се срещне отблизо с музиканта.
Облакът и дъждът сложиха точката на великолепния концерт, чиста наслада за сетивата от първата до последната нота. За финал мога да кажа само едно - дори след 35 години на сцената, Дзукеро пее като звяр и ако не сте го слушали на живо, непременно поправете пропуска си следващия път.
Заслужава си всяка секунда.
Снимка: Боян Брезински
Коментари