Екстазът Bonobo

Бонобо (Bonobo), или г-н Саймън Грийн, откърти покрива и продъни пода на Sofia Live Club снощи. 

Желаещите да чуят световноизвестния артист прииждаха на рояци от всички посоки. Пред главния вход се беше образувала безкрайна опашка, а около сцената всички едва ли не се бяха прегърнали само и само да се доближат по-близо до на пръв поглед скромния англичанин, подхванал своя бас и едновременно с това миксиращ на пулта сцепващите си парчета. Брас секция липсваше. Но българската публика вкуси от живата магията на барабани, саксофон и вокали. 

Те допринесоха за експлозивната вълна от екстаз, която всички избълваха в отговор на парчета като "The Keeper", "We Could Forever" и "Black Sands". Сцената бе покрита с гъст дим, а заклетите фенове около нея подскачаха, крепящи чашките си с Bushmills. 

Bonobo има четири албума в дискографията си, а през 2009 г. разчупи всякакви диджейски норми, като се появи пред публика в чисто акустична форма. Такава, каквато донякъде се очакваше и тази вечер. Както сам казва: "Първо записвам в студио с музиканти", което е абсолютно неочаквано, предвид електронното, напълно размазващо звучене на сетовете му.

Малки прожектори хвърляха светлина върху всеки един музикант през мъглата от изкуствен пушек, като образуваха воеобразен ореол над главите им и потапяха всички в поетичен унес с парчета като "Noctuary" и "Eyesdown".

Бонус чар и естетски привкус  на събитието придаде гласовитата британка РубиУуд (Ruby Wood ), свърнала от настоящето си турне със Submotion Orchestra, за да гостува в европейската обиколка на Бонобо.  

"В музиката на живо присъства определена енергия, докато студийните версии вървят някак спокойно, дори самият саксофон внася съвсем различен елемент. Винаги съм имал идеята да работя с вокали, но моментът не е бил точен или пък правилният човек не се е появявал. Това, което харесвам при вокалите, не е толкова текста, ами самата текстура на гласа. Просто да го използваш като друг вид инструмент”, казва Саймън Грийн.

Ако човек се остави на музиката на Бонобо, то тя би могла да го отведе дълбоко в неговото подсъзнание, където черни искри прехвърчат като вертолети, описвайки мъждиви полукръгове от скрити желания.

"Главната идея на всеки албум е да не се повтарям. Мисля, че съм научил повече относно продуцирането, относно музиката. "

След около едночасова ударна вълна сетът започна да клони  към своя край. Напълно неочаквано за тъкмо загрялата публика, която крещеше с пълно гърло за още от трансиращите мелодии, плод на един- единствен човек. Последваха няколко биса (без които най-вероятно щеше да настъпи малка клубна война). В един момент цялата магия, цялото интергалактическо изживяване приключи. Димът се разсея, а хората запристъпваха към изхода в дълга редица, оставящи след себе си натрошени стъкла, стъпкани фасове и група музиканти. Поседнали на ръба на сцената, те кротко раздаваха автографи, отпиваха бира и приказваха помежду си.

Сякаш до преди пет минути не бяха вдигнали на крака нsколкостотин души!