Elate - кътче музикален рай, наречен Trigaida

Вечерта на 12 юни, събота, на територията на нашата стара познайница – столицата ни, беше написана част от новата история на българската фолклорна музика.

В светлината на прожекторите бе дебютният албум "Elate" на Trigaida.

Ден по-рано, на 11 юни, се проведе Nudgestock 2021 – великобритански фестивал, обединяващ света на творчеството и поведенческите науки. Заради Covid-19 събитието бе виртуално и достъпно за целия свят. Сред тазгодишните участници бе и Джон Клийз – актьор, комедиант, сценарист и продуцент. Темата на неговите 20 минути в ефир бе "Как да станем по-креативни". Какво е общото с горния параграф ли? Сега ще ви разкажа.    

Та, Джон Клийз от позицията си на световно признат за своята креативност, потвърди едни размисли и страсти, които вероятно чат-пат минават през главата на всеки човек, който в даден момент по един или друг начин е създавал нещо. Дали ще е картина, текст, скулптура, танц, музика – процесът винаги е свързан с един специален момент на вдъхновение. По негови думи, за вдъхновението и креативността трябва да се даде време и пространство – съвсем целенасочено и с внимание. Разбира се, това не винаги е гаранция за успех. Но със сигурност е част от случката.  
Зад магичното име на проекта Trigaida стоят трима също толкова вълшебни творци – Иван Шопов, Ася Пинчева, Георги Маринов – Хорхе. Идеята за съвместната им работа се появява в началото на 2020 година и както можем да си представим – тогава (че и сега) е по-специфичен период за музикантите. Отделени от редовните им изяви, сцена, публика, срещи, всъщност те успяват да дадат това времепространство на себе си, за да създадат тази звучна гениалност от 10 песни в новоформиран стил - фолктроника (традиционен български фолклор смесен със съвременна електронна музика). В интервю за dir.bg Шопов дори признава, че "пандемията беше благотворна среда за създаване на много нова музика". А Ася Пинчева потвърди същото от сцената на събитието в парка Военна академия.

Тук е моментът да обърнем внимание на мястото. Грандиозната музика често в главата ми се свързва с грандиозни гледки, с природата ни. Тук говорим за чудни женски вокали с дъх на родопска песен, букет от малко джаз, неокласика, филмова музика, електронен звук и росни капки от акустични инструменти – всичко това поднесено сред дърветата и зеленината им. Кътче рай в сърцето на София – нещо като Elate на картата на световната музика.

По време на концерта чухме всички песни от албума в различна последователност. Любопитен факт за откриващата за вечерта и за албума "Слънцето трепти" е, че тази песен първо е прозвучала в САЩ. Е, стигнахме ги американците – мисля си, че на толкова хиляди километри от тук и те слушат с душата си така, както публиката пред сцената в парка.

Енергията на парчетата преминаваше от по-динамична към по-меланхолична и обратно, така че всеки можеше да избере кое пасва на моментното му състояние и да се потопи в него. Мои лични фаворити са "Вито оро" и "Момина мъка". Текстът на "Майчинко" пък е авторски, от Ася Пинчева и е последната песен, която са направили за албума.

Изданието не е просто ново количество съвременно звучаща музика, то е и съвкупност от таланти. Освен тримата основни виновници, зад крайния резултат стоят имена като Nasimo -  дал облик на обложката на диска, Теодосий Спасов – кавал, Димитър Бодуров – пиано, както и музиканти от Нидерландия, Турция, Япония. Докато Георги Маринов сменяше диджеридутата си (две на брой) с гайда, имахме още няколко удоволствия за вечерта – Нейко Бодуров с тромпет, Мария и Ваня Димитрови, както и дамите от ансамбъл при НУФИ  "Широка лъка" с диригент Ганчо Гавазов.    
    
Освен произведенията от албума, към финала на вечерта ни в парка чухме и "По-стари песни", както и "Седнало е Джоре" в изпълнение на хора от Широка лъка – мощ и финес в една благозвучна сплав. От сестрите Димитрови получихме също две изненади - "Another World" (от едноименния албум) и "Де зайде". След всеобщо отрицание, че концертът е приключил, публиката успя да си спечели и бис от Trigaida – композиция, получила живот преди едва три дни.    

За да завърша този преглед на събитието, ще ви подшушна, че в домашни условия албумът е редно да се слуша на устройство с добър бас и в никакъв случай нещо компромисно или пък фоново. Снимки на Златина Точкова - в секцията "Галерия"