Дъждовни облаци бяха надвиснали над Банско през втория ден от джаз фестивала.
Към 16.30 половина в подножието на Пирин се изля проливен дъжд. За голяма изненада на всички, дори една капка не падна върху фестивалната площ. Може би това се дължеше на ансамбъл Тракия, който откри втората предварителна вечер в 19.00 часа и с извисена бленда успя да прогони облаците над сцената.
Емблемата на град Пловдив смая публиката на с гласовете си, но и с вълнуваща хореография. В продължение на близо час и половина Банско стана свидетел на пъстър, танцов театър, в който можеха да се чуят традиционни български песни и, разбира се, безспорния хит на ансамбъла - "Шопе, шопе".
Балкански коне излязоха на сцената около 20.30 ч. Съставът на групата е коренно различен от този, който бе представен в Банско преди няколко години. По това време във формацията бяха Теодосий Спасов и Владко Стефановски. В момента всички музиканти са българи и като че ли донякъде липсва балканската жилка, тази, която придаваше лека мистичност и световност на музиката им в предишния формат.
Въпреки това групата успя да омагьоса публиката с песните от новия си, все още незавършен албум "Пробуждане". Феновете чуха пиесите "Щастливо утро" на Ники Иванов, "Сън" и "Нов живот" на Краси Желязков, "Щастливец", "Астрално пътуване" и други. Изгряващата над Пирин луна определено допринесе за очарованието на това вселенско музикално пътуване в света на етно-джаза, което Балкански коне споделиха с публиката.
В 22. 00 часа на сцената излязоха и музикантите от Албена Вескова квинтет. Народната певица (на снимката), известна с участието си в различни музикални проекти - от джаз до хаус, очарова присъстващите с кристален глас. Емил Пехливанов, който малко преди това свири и с Балкански коне, отново бе на барабаните, наред с талантливите Тони Златанов, Митко Карамфилов и Владимир Величков. Умелата модерна интерпретация на традиционни песни от всички райони на България предизвика бурните аплодисменти на публиката. Прозвучаха песни като "Пустоно лудо и младо", "Лале ли си, зюмбюл ли си", неравноделната "Калино, Калинче" и други. Може би единственият проблем бе, че сме свикнали последното изпълнение на фестивала да е с по-бързо темпо, докато повечето пиеси бяха минорни и с бавен аранжимент. Това бе променено с невероятния аранжимент на "Заблеяло ми агънце", на чието изпълнение публиката се оживи и затактува заедно с музиката.
Фестивалната вечер завърши в 23 часа, значително но по-рано от вчера. Водещите съобщиха и следващата изненада, а именно - че на 9 август, вторник, на фестивала ще гостува Амир Гвирцман от Израел, който е на концерт във Варна по повод "Проект музика" на 7 август. Световноизвестният етно-джаз музикант е известен с това, че владее повече от 20 инструмента.
Не мога да не спомена отново за празните пейки по време на първите две изпълнения. Както вече писахме, по-голямата част от фестивалната площ е заградена и зорко пазена от охрана. Въпреки че организаторите съобщиха, че заграденото пространство е пазено за посетители на фестивала, които отсядат в хотелите, и партньори на събитието, все още не е ясно по какъв начин става подборът на хора, които могат да седнат на пейките пред сцената, и тези, които трябва да останат навън.
От една страна са изпълнителите, които пред себе си виждат пусто пространство, вместо тълпа от фенове. От друга страна са стотиците посетители, дошли от цял свят специално за събитието, които не са избрали един от специалните хотели, и са принудени да стоят прави, зад храстите… По този начин няма никаква връзка между изпълнителите и феновете им, които стоят на огромно разстояние от тях. Може би трябва да се измисли по-добра схема чрез която гостите на фестивала да се чувстват наистина гости, а не воайори, повдигащи се на пръсти и надничащи иззад храстите.
А дотогава - просто за информация: охраната се прибира и всеки може да седне на заветните пейки всяка вечер (преди последният изпълнител да се качи на сцената).
Коментари