Кой спечели книгата на Дейвид Мичъл Утопия Авеню

Поредното издание на "Спечели с MySound.bg" - този път с тазгодишната надпревара в любимата ви традиционна рубрика "Голямото лятно четене", завърши при повишен интерес.

Предложението и този път беше от нашите приятели в издателство "Сиела", в чийто каталог се появи книгата на Дейвид Мичъл "Утопия Авеню". Двама от вас получиха уникалната възможност да се сдобият с луксозната творба от автора на романа, вдъхновил касовия филм "Облакът Атлас", историческата епика "Хилядите есени на Якоб де Зут" и фантастиката "Часовници от кости". Имената на късметлиите бяха изтеглени на принципа на томболата сред всички, дали правилен и навременен отговор на въпроса:

Как се нарича инструменталната пиеса, включена в преизданието на албума "Pearl" на Дженис Джоплин?

Вярното е: "Pearl", изсвирена от Full Tilt Boogie Band.

Честито на Вела Дойчева и Нико Моис.

Дейвид Мичъл вече зададе литературния саундрак на лятото с  "Утопия Авеню"!

Шеметна, оглушителна, романтична и на места тъжна, "Утопия Авеню" превежда читателя през най-тъмните и забележителни кътчета на човешката душа. Хипнотизиращият роман разкрива нецензурираната история на годините на свободната любов, революциите на сърцето и бунтовете по улиците през 60-те години на миналия век. Книга за красивите мечти на младостта и цената, която човек трябва да плати по пътя към сбъдването им.

Магичната вокалистка Елф Холоуей, китаристът Джаспър де Зут, барабанистът Питър Грифин и басистът Дийн Мос събират парченцата от разбитите си животи, за да поемат нагоре към челните места на музикалните класации. Но от тъмните и задимени клубове на "Сохо" към триумфално турне в САЩ и залеза на славата им четиримата ще открият, че се изисква много повече от талант, за да запазиш разсъдъка си и да не изгубиш себе си на това пътешествие.

Това е една изцяло измислена история, която обаче преразказва съдбите на стотици музикални надежди, погълнати от бурните години, в които са творили. Може ли човек да промени времето, в което живее или то неизменно променя него преди факлата на революцията му да освети небето? На страниците на тази приказка за възхода и падението читателят ще се срещне и с истински легенди като Дейвид Боуи, Ленърд Коен, Дженис Джоплин. И макар меломаните да открият известни анахронизми, музиката им издига романа отвъд времето и пространството.

Сякаш с невидими нишки Мичъл вмъква герои и събития от други свои книги като "Облакът Атлас", "Хилядите есени на Якоб де Зут" и "Часовници от кости", за да създаде своята най-мащабна и обезоръжаваща творба, в които темите за свободата, сексуалността, откриването на личното "Аз" изпълват петолинието на романа.

"Спечели с MySound.bg" ще продължи скоро, очаквайте приятни изненади.

Из "Утопия Авеню" от Дейвид Мичъл

– ИЗВИНЕТЕ, ДИЙН МОС?
Монетата пада в канавката и изчезва. Шестте ми пенса! Дийн се обръща и вижда битника от бара на "Етна", който може би е обратен. Носи астраганена шапка като руски шпионин, но говорът му е американски.
– Боже, съжалявам, заради мен си загубихте монетата…
– Да, по дяволите!
– Чакайте, ето я, вижте… – Непознатият се навежда и изважда шестте пенса. – Заповядайте.
Дийн я прибира в джоба си.
– И кой сте вие?
– Казвам се Лъван Франкланд. Засякохме се през август в "Брайтън Оудиън". На "Концерта на бъдещите звезди". Бях мениджър на "Приматите". Вие бяхте с "Броненосецът Потьомкин". Изпълнихте "Мръсна река". Жестока песен.
Дийн се отнася подозрително към похвалите, особено когато идват от мъж, който може би е обратен. От друга страна, този обратен е музикален мениджър, а напоследък на Дийн му липсват похвали от когото и да било за каквото и да било.
– Аз написах "Мръсна река". Това е моя песен.
– Така разбрах и аз. А също и че сте се разделили с "Потьомкин".
Върхът на носа на Дийн е леден.
– Изритаха ме. Заради "ревизионизъм".
Лъван Франкланд се разсмива и от устата му излизат накъсани облачета.
– Е, поне не е заради "художествени различия".
– Написаха песен за Мао и аз казах, че е пълен боклук. Припевът беше: "Председателю Мао, председателю Мао, с червеното знаме води ни напред". Кажи честно.
– По-добре ви е без тях.
Франкланд изважда кутия "Ротманс" и предлага на Дийн да запали.
– Без тях съм разорен, дявол го взел. – Дийн взема цигара с изтръпнали пръсти. – Разорен и затънал до шия.
Франкланд запалва цигарата на Дийн и своята с гъзарска запалка "Зипо".
– Нямаше как да не чуя… – Той кимва към "Етна". – Значи, няма къде да пренощувате?
Покрай тях минават в колона група модове, пременени в най-изисканите си тоалети за петък вечер. На амфети са и сигурно отиват в "Марки", предполага Дийн.
– Не. Няма.
– Имам предложение – обявява Франкланд.
Дийн потреперва.
– Така ли? Какво предложение?
– Тази вечер една група свири в клуб 2i’s. Бих искал да чуя мнението ви за тях. Ако дойдете, после може да се опънете на дивана ми. Жилището ми е в "Бейзуотър". Не е "Риц", но е по-топло, отколкото под моста "Уотърлу".
– Не сте ли мениджър на "Приматите"?
– Вече не. Художествени различия. Сега – наблизо се пръсва стъкло и отеква демоничен смях – търся нови таланти.
Дийн е изкушен. Ще е топло и сухо. Утре ще може да изпроси закуска, да се изкъпе и да се възползва от тефтерчето си. Франкланд сигурно има телефон. Проблемът е, че този спасителен пояс може да си има цена.
– Ако се чувствате застрашен на дивана – Лъван изглежда развеселен, – може да пренощувате в банята. Вратата се заключва.
Значи е обратен и знае, че съм се досетил… но ако на него не му пука, защо пък на мен да ми пука?
– Диванът ме устройва.

В КАФЕ-БАР 2i’s НА "ОЛД КOМПТЪН СТРИЙТ" № 59 е горещо, влажно и тъмно като подмишници. Две голи крушки висят над ниска сцена, скалъпена от дъски и пластмасови касетки. Стените са запотени, от тавана капе вода. Въпреки това само допреди пет години 2i’s беше едно от най-нашумелите заведения с нови таланти: Клиф Ричард, Ханк Марвин, Томи Стийл и Адам Фейт са започнали кариерите си тук. Тази вечер на сцената е "Блус Кадилак" на Арчи Кинок със самия Арчи Кинок – вокали и ритъм китара, басист е Лари Ратнър, барабанистът е облечен в елече и барабаните му са твърде големи за сцената, а китаристът е висок, слаб тип с леко безумен вид, розовееща кожа, червеникава коса и присвити очи. Пурпурното му сако се мята, косата му се спуска над грифа. Групата изпълнява стария хит на Арчи Кинок "Самотата боли". Само за секунди Дийн разбира, че не една, а цели две от гумите на "Блус Кадилак" са спукани. Арчи Кинок е пиян, напушен или и двете. Хленчи блусово на микрофона "Сааа-ааамотата боооли", но все бърка китарната част. Междувременно Лари Ратнър изостава от бийта. Поддържащите вокали – "Сааа-ааамотна си и ти, бебче, сааа-ааамотна си и ти" – звучат леко фалшиво. По средата на песента той изръмжава на барабаниста: "Изоставаш, да му се не види!". Барабанистът се начумерва. Китаристът се впуска в соло, като поддържа лек, вибриращ тон в продължение на три такта, преди да започне до болка познатия риф. Арчи подхваща отново ритъм частта си, като се придържа към ми-ла-сол, докато китаристът подема мелодията и магически я преобръща. Второто соло впечатлява Дийн дори повече от първото. Хората проточват вратове, за да гледат как пръстите на китариста летят, подръпват, стискат, теглят, плъзгат се и барабанят нагоре-надолу по грифа.
Как го прави, по дяволите?

I’M YOUR HOOCHIE COOCHIE MAN НА МЪДИ УОТЪРС е последвана от по-слабо познатия хит на Арчи Кинок "Полет на вълшебно килимче", който преминава плавно в Green Onions на "Букър Ти и Ем Джис". Китаристът и барабанистът свирят все по-сърцато, но двете стари кучета Кинок и Ратнър дърпат групата надолу. Кинок завършва първата част, като поздравява малобройната публика, все едно току-що е вдигнал на крака "Албърт Хол".
– Лондон, аз съм Арчи Кинок и се завърнах! Скоро ще излезем за втората част.
"Блус Кадилак" се оттегля в бункера встрани от сцената. I Feel Free на "Крийм" вие от колоните с металически звук, а половината слушатели се завличат горе да си купят кола, портокалов сок и кафе.
Франкланд се обръща към Дийн:
– Какво ще кажеш?
– Доведе ме да видя китариста, нали?
– Точно така.
– Доста е добър.
Лъван прави физиономия, все едно иска да каже: "Само толкова?".
– Невероятен е. Кой е той?
– Казва се Джаспър де Зут.
– Боже. В моя край ще те спукат от бой и за по-малко.
– Баща холандец, майка англичанка. В Англия е само от месец и половина и още се ориентира. Искаш ли някоя капка бърбън в тази кола?
Дийн протяга бутилката си и получава щедро количество.
– Наздраве. Пропилява си таланта с Арчи Кинок.
– Като теб в "Броненосецът Потьомкин".
– Кой е барабанистът? И той е добър.
– Питър Грифин. "Гриф". От Йоркшър. Получил е закалка в северните джаз клубове с групата на Уоли Уитби.
– Уоли Уитби, джаз тромпетиста?
– Същият.
Лъван удря голяма глътка от манерката.
– Този Джаспър само свири или пише и песни? – интересува се Дийн.
– Пише. Но Арчи не му разрешава да ги изпълнява пред публика.
Дийн усеща как го пронизва завист.
– Наистина си го бива.
Лъван попива запотеното си чело с носна кърпа на точки.
– Съгласен съм. Но има проблем. Твърде самобитен е, за да се впише във вече съществуваща група като тази на Арчи Кинок, но не е и солов изпълнител. Трябват му добре подбрани, също толкова талантливи колеги, с които взаимно да се тласкат напред.
– Искаш да го привлечеш в друга група, така ли?
– Тази група още не съществува. Но съм убеден, че пред мен е басистът ѝ.
Дийн се засмива.
– Да бе.
– Сериозно говоря. Набирам група. И си мисля, че ти, Джаспър и Гриф може да си паснете.
– Занасяш ли ме?
– Така ли ти изглежда?
– Не, но… какво казаха те?
– Още не съм говорил с тях. Ти си първото парче от мозайката, Дийн. Много малко басисти ще са достатъчно точни за Гриф и достатъчно артистични за Джаспър.
Дийн решава да му угоди за малко.
– И ти ще си мениджърът?
– Много ясно.
– Но Джаспър и Гриф вече свирят в група.
– "Блус Кадилак" не е група. А умиращо куче. Да го избавиш от мъките му ще е проява на милост.
От тавана пада капка право във врата на Дийн.
– Мениджърът им надали ще се съгласи.
– Бившият мениджър на Арчи избяга с прасенцето касичка, така че Лари Ратнър менажира групата. За съжаление, го бива, колкото мен ме бива в овчарския скок.
Дийн гаврътва глътка от бърбъна с кола.
– Значи това е предложение?
– Най-официално.
– Не трябва ли да пробваме как ще е, преди да… – Дийн се спира, преди да каже "скочим в леглото" – решим каквото и да било?
– Разбира се. За щастие, басът ти е тук и насреща имаш подгрята публика. Трябва само да се съгласиш.
Какви ги дрънка тоя?
– Това е концерт на Арчи Кинок. Той си има басист. Не можем да правим прослушване сега.
Лъван сваля сините си очила и се захваща да почисти стъклата.
– Но отговорът на въпроса дали би искал да се пробваш с Джаспър и Гриф, е "Да", нали?
– Ами да, предполагам, но…
– Връщам се след няколко минути. – Франкланд си слага очилата. – Имам уговорка. Няма да отнеме много време.
– Уговорка? Сега? С кого?
– С Черната магия.

ДИЙН ЧАКА ЛЪВАН ФРАНКЛАНД ДА СЕ ЗАВЪРНЕ, като наглежда баса си и раницата в ъгъла. Звучи Sha-La-La-La-Lee на "Смол Фейсис". Той си мисли, че има какво да се желае от текста, когато познат глас възкликва: "Мосър!". Дийн се озовава лице в лице с Кени Иъруд, приятел от колежа с остър нос, широки очи и глуповата усмивка.