Peter Doherty с първи концерт в България
Билетите за правостоящи за концерта на Skillet в София разпродадени, последни за седящи места
Sirenia с юбилеен концерт в София, унгарските симфо-метъли Meteora ще открият за хедлайнърите
Atmosphere се завръщат в София с Phere & Loathing: The Unamerican Tour
Euphrosyne за първи път в София, ще ударят с невероятните Zima и мрачните End Of Dawn
Breaking Benjamin за пръв път в България - със специални гости Palaye Royale
Putrid Pile: ударна доза брутален щатски дет метъл на живо в София
Ali пак на сцена, но с ново звучене и премиера на неиздавани песни
Премиерен концерт на триото на Шинго Масуда, Джей Дишлиев и Исабел Сокол-Оксма в Деня на джаза
Връчват Годишните музикални награди за нова българска поп и рок песен БНР Топ 20 за 2025 година
The 69 Eyes на живо в София. Mагията на хелзинкските вампири
Нов сингъл от Veniamin преди албума "Да бъда твой" и първия му самостоятелен концерт

Ларс Даниелсон и Лешек Можджер: свежият кошмар на академика


Ларс Даниелсон и Лешек Можджер: свежият кошмар на академика

1345

Когато около 20.30 ч. Ларс Даниелсон и Лешек Можджер засвириха нещо, което напомняше на тих и спокоен философски спор между потънали в собствените си светове академици, никой не подозираше какво още ще ни предложи дуото в Sofia Live Club оная вечер.

Няколко поредни композиции се развиваха точно по този начин - логично, подредено, със сола, които прииждат на равни интервали, с предсказуема динамика и невероятно точно изпипани детайли. Съсредоточени в почти научната си работа, музикантите едва усещаха публиката, а Лешек Можджер така се беше навел над клавишите на рояла, че надали някой видя от него друго, освен онази типична за пианистите буреносна прическа.

От философската медитация ни изкара Ларс Даниелсон, който около средата на концерта (или поне така си мислехме тогава) смени контрабаса с чело, по струните на което с невероятна скорост редуваше пръсти и ръце. Можджер отговори с привидно произволен водопад от клавишни звуци - първото от хаотичните и помитащо емоционални парчета на тандема ни дойде като гръм от ясно небе.

Сякаш изведнъж бяхме попаднали в кошмарите на двамата академици - там където нищо не е логично, нищо не е на мястото си, и никой с никого не се редува, за да изкаже аргументите си тихо и обосновано. Последваха още от "подредените" парчета, но вече нищо не беше същото. Големите струнни инструменти сякаш дишаха тежко в ръцете на Даниелсон, а всъщност и на Можджер, който изведнъж си спомни, че роялът принадлежи към същия род и се захвана да изкарва от него все по-изненадващи звуци с помощта на пръстите си, и на една тетрадка с партитури, с която притискаше струните.

Цялата музика се задъхваше от някакво необяснимо вълнение, едва скрито под сложните и внимателно оплетени импровизации. Никой от присъстващите не помръдваше и не гъкваше.

Излязохме от хипнозата, чак когато двамата музиканти се поклониха. Аплодирахме ги дълго в опит да си изпросим бис, но те се скриха зад сцената...

Само за да ни изнесат още един концерт половин час по-късно!

Нали е джаз плюс.

ДжаZZ Плюс!

Още от Джаз/Блус


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Orbital
Orbital

Видео


Албуми


Robbie Williams - "Britpop"

След сравнително тихо начало на годината за британската поп сцена, Robbie Williams (Роби Уилямс) внезапно...

Най-четени новини


виж всички