The Prodigy ще озарят небето в София
EXE Beach Festival 2026 започва най-мащабното си издание на Cacao Beach
Electric Callboy, Lamb Of God, Nevermore, Paradise Lost и Deafheaven закриха Hills Of Rock 2027, промо билетите за фестивала догодина се разпродадоха само за час
Godsmack, Black Label Society, House Of Protection и Skindred превзеха сцената пред хиляди фенове на Гребната база в Пловдив
Банско джаз фестивал 2026 започва на 31 юли
Мери Бойс Бенд с уникален концерт "Дългият път към дома", Калина Стойкова нарисува песните от албума в 9 картини
Marilyn Manson: Чудовището от детските сънища, коeто оживя в Пловдив
Ян Гарбарек и Тигран Хамасян гости на лятното издание на Plovdiv Jazz Fest. Висок джаз
Отмениха концерта на Moonspell в Пловдив
Biohazard, Onyx, Sworn Enemy, Last Hope и DRS+: първичните сили си дават среща за The Judgement Night Of Sofia
Бруталните Slaughter To Prevail идват в България, водят със себе си Crypta и Chained Saint
Moby на PhillGood: "Techno Is Dead"? Не и тази вечер!

Ларс Даниелсон и Лешек Можджер: свежият кошмар на академика


Ларс Даниелсон и Лешек Можджер: свежият кошмар на академика

1434

Когато около 20.30 ч. Ларс Даниелсон и Лешек Можджер засвириха нещо, което напомняше на тих и спокоен философски спор между потънали в собствените си светове академици, никой не подозираше какво още ще ни предложи дуото в Sofia Live Club оная вечер.

Няколко поредни композиции се развиваха точно по този начин - логично, подредено, със сола, които прииждат на равни интервали, с предсказуема динамика и невероятно точно изпипани детайли. Съсредоточени в почти научната си работа, музикантите едва усещаха публиката, а Лешек Можджер така се беше навел над клавишите на рояла, че надали някой видя от него друго, освен онази типична за пианистите буреносна прическа.

От философската медитация ни изкара Ларс Даниелсон, който около средата на концерта (или поне така си мислехме тогава) смени контрабаса с чело, по струните на което с невероятна скорост редуваше пръсти и ръце. Можджер отговори с привидно произволен водопад от клавишни звуци - първото от хаотичните и помитащо емоционални парчета на тандема ни дойде като гръм от ясно небе.

Сякаш изведнъж бяхме попаднали в кошмарите на двамата академици - там където нищо не е логично, нищо не е на мястото си, и никой с никого не се редува, за да изкаже аргументите си тихо и обосновано. Последваха още от "подредените" парчета, но вече нищо не беше същото. Големите струнни инструменти сякаш дишаха тежко в ръцете на Даниелсон, а всъщност и на Можджер, който изведнъж си спомни, че роялът принадлежи към същия род и се захвана да изкарва от него все по-изненадващи звуци с помощта на пръстите си, и на една тетрадка с партитури, с която притискаше струните.

Цялата музика се задъхваше от някакво необяснимо вълнение, едва скрито под сложните и внимателно оплетени импровизации. Никой от присъстващите не помръдваше и не гъкваше.

Излязохме от хипнозата, чак когато двамата музиканти се поклониха. Аплодирахме ги дълго в опит да си изпросим бис, но те се скриха зад сцената...

Само за да ни изнесат още един концерт половин час по-късно!

Нали е джаз плюс.

ДжаZZ Плюс!

Още от Джаз/Блус


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Orbital
Orbital

Видео


Албуми


Robbie Williams - "Britpop"

След сравнително тихо начало на годината за британската поп сцена, Robbie Williams (Роби Уилямс) внезапно...

Най-четени новини


виж всички