Незабравимият Нат Кинг Коул в Картини от една изложба

Тавата на Нат "Кинг" Коул (Nat King Cole) - "My Fair Lady" (1964), ще бъде представена в "Картини от една излжба" довечера.

Предаването за концептуални албуми се излъчва по програма "Хоризонт" на БНР всяка събота след новините в 21 часа.

Писателят Джордж Бърнард Шоу (Geogre Bernard Show) никога на посочва кой е прототипът на професор Хигинс от пиесата му "Пигмалион". Във викторианска Англия древногръцките митове и легенди са на особена почит и историята за скулптора Пигмалион от остров Кипър, създал статуята Галатея и оживена от Афродита, намира редица интерпретации. Сред тях се откроява постановката  "Пигмалион и Галатея" от 1871 на Sir William Schwenck Gilbert, един от източниците на влияние за Шоу.
 
Замисълът за "Пигмалион" датира от 1897, когато Шоу и Оскар Уайлд (Oscar Wilde) размишляват върху произношението и фонетиката на актрисата Patrick Campbell. Но чак през пролетта на 1912 пиесата е подготвена за печат и постановка, като действието е пренесено в едуардовска Англия (1901-1910).

…Хенри Хигинс, арогантен и сприхав професор на фонетика, смята, че акцентът и интонацията определят възможностите за успех в обществото. Той се хвали пред новия си познат, полковник Пикъринг, също експерт по фонетика, че може да научи всяка жена да говори така правилно, че да я вземат за херцогиня на бала на дипломатите. За пример предлага да се обзаложат, че ще обучи младата продавачка на цветя от бедняшките квартали Илайза (Елиза в някои издания) Дулитъл, която говори с ярко изразен провинциален диалект…

Едва във встъпителните бележки  при преиздаването на пиесата "Пигмалион" през 1916 Бърнард Шоу споменава филолога и фонетика Henry Sweet, чийто методи за запис на фонетичните звуци и маниера му на поведение имат известни допирни точки с професор Хигинс.  

Истинската популярност на творбата идва след 1956, когато Alan Jay Lerner и Fredereick Loewe адаптират пиесата на Шоу за мюзикъла My Fair Lady ("Моята прекрасна лейди"). Бродуейският спектакъл има премиера на 15 март 1956 в театъра на Mark Hellinger и до 29 септември 1962 наброява 2 717 представления. Не по-малко успешна е постановката в лондонския "Уест Енд" от 1958 - 2281 представления.
 
Сред широката аудитория паметна остава и трактовката от 25 декември 1964 в едноименния филм на режисьора George Cucor с Одри Хепбърн (Audrey Hepburn) в главната роля.

Преди това обаче певецът Нат "Кинг" Коул и неговият екип, включително оркестър и хор с диригент Ralph Carmichael, започват да подготвят своя версия на мюзикъла.

Именно тя ще прозвучи в предаването "Картини от една изложба", водено от Сергей Шишов.