Музикалният свят потъна в скръб: земната сцена напуснаха ни Рюичи Сакамото и Сиймор Стайн.
Рюичи Сакамото - световноизвестен японски музикант и актьор, композирал музиката за холивудските блокбъстъри "Последният император" и "Завръщането", почина на 71 години.
Японската звукозаписна компания "Авекс" съобщи в изявление, че Сакамото е починал на 28 март, докато се е лекувал от рак. За първи път той е диагностициран с рак на гърлото през 2014 г. През 2022 г. музикантът разкри, че има терминален рак, година след като обяви публично, че страда и от рак на ректума. Сакамото е пионер на електронната музика от края на 70-те години на миналия век и основава техно-поп пионерите Йелоу Меджик оркестра заедно с Харуоми Хосоно и Юкихиро Такахаши, който почина през януари тази година. Въпреки битката си с рака Сакамото издаде дългосвирещ албум "12" на 71-ия си рожден ден през януари, обяснявайки, че композирането има "малък лечебен ефект върху увредените ми тяло и душа". Той беше музикант от световна класа, носител на "Оскар" и "Грами" за музиката към филма "Последният император" на режисьора Бернардо Бертолучи през 1987 г. Сакамото беше и актьор, участвайки във филма "Весела Коледа, господин Лорънс", спечелил БАФТА през 1983 г. През последните години живееше предимно в Ню Йорк, въпреки че редовно посещаваше Япония. Роден в Токио през 1952 г., Сакамото започва да учи музика на 10-годишна възраст и е силно повлиян от Дебюси и Бийтълс. Как ли Рюичи би определил стила си? Вероятно парченца от всичко, едва ли би се ограничил с нещо определено; ако харесва нещо, то го композира първо, а после и изсвирва. Въпреки че мнозина едва ли разбират този нетипичен транс, а го приемат като някакъв отплеснат сайкъделик. Всъщност, винаги е добре да запазиш баланс между мейджър и добре опакован ъндърграунд в това, което правиш. "Има много добра музика и на мейджър-сцената; аз съм се повлиял от много подобна, но идвам от ъндърграунда и това винаги определя работата ми", не крие творецът. Разнообразни като ритъм и стилно издържани в интелигентен лаундж дух композиции с преобладаващ мек, ненатрапчив лейзи уейв със сурови нео класика и електро привкус, те са обичайно на много високо ниво.
Сакамото оставя следа и като пацифист и активист за опазване на околната среда. Той се обявява срещу ядрената енергия след аварията в атомната електроцентрала Фукушима през март 2011 г., причинена от земетресение и цунами. Участва в митинги и изнася речи в Токио и е сред групата уважавани японски творци, като носителя на Нобелова награда за литература Кендзабуро Ое, които не се страхуват да заемат непопулярна позиция по политически въпроси. В изявлението на "Авекс" се казва, че въпреки заболяването си, когато се е чувствал сравнително добре, Сакамото (на снимката) е продължавал да работи върху музиката си в своето домашно студио. "До последните си дни той живееше с музиката", се посочва в изявлението. В него се споменават думите, които Сакамото обичаше много: "Ars longa, vita brevis" - "Изкуството е вечно, животът е кратък".
Сиймор Стайн - дръзкият, проницателен и изключително успешен основател на Sire Records, който помогна за старта на кариерата на Мадона, Talking Heads и много други, почина в неделя на 80-годишна възраст. Стайн, който допринесе за основаването на фондацията "Зала на славата на рок-ен-рола" и сам беше въведен в нея през 2005 г., почина от рак в Лос Анджелис, се казва в изявление на семейството му. Стайн е роден през 1942 г. в Ню Йорк. Като тийнейджър работи в King Records в Синсинати - лейбълът на Джеймс Браун, а в средата на 20-те си години става съосновател на Sire Records. Обсебен от музикалните класации на Billboard още от детството си, той е известен със своите дълбоки познания, разбиране за музиката и безпогрешен бизнес нюх. Стайн се оказва проницателен съдник на талантите през 70-те години на миналия век, когато се появява "ню уейв" - термин, за чието популяризиране той допринася, подписвайки договори с Talking Heads, Ramones и The Pretenders. Най-печелившото му откритие в началото на 80-те години е, когато чува демокасетата на малко известната певица и танцьорка от клубната сцена в центъра на Ню Йорк - Мадона. "Харесах гласа ѝ, харесах усещането и харесах името Мадона. Всичко това ми хареса и си го пуснах отново", пише той в мемоарите си "Песента на сирените", публикувани през 2018 г., когато се пенсионира. Стайн е в болница със сърдечна инфекция, когато за първи път чува Мадона, но толкова иска да се срещне с нея, че пожелава тя да го посети в болничната стая. "Беше облечена в евтини пънкарски дрехи, като дискотечна мацка, която изглеждаше абсурдно и не на място в кардиологичното отделение", пише той. "Дори не се интересуваше от обяснението ми колко много харесвам демото ?. "Трябва веднага да подпишем договор със звукозаписната компания", настояло Материалното момиче.
Сред изпълнителите на Sire Records са Айс Ти, The Smiths, Depeche Mode, The Replacements, Echo & Тhe Bunnymen, както и по-утвърдените тогава Лу Рийд и Брайън Уилсън, които записват с компанията на по-късен етап от кариерата си. В мемоарите си Стайн разкрива, че е знаел, че е гей, още когато е бил тийнейджър, но културният натиск от страна на еврейския му произход го е карал да се среща с жени, докато тайно се е виждал с мъже. Стайн е женен за кратко за музикалния промоутър и изпълнителен директор на компания за недвижими имоти Линда Адлер, от която има две деца - режисьорката Манди Стайн и Саманта Лий Джейкъбс, която умира от рак на мозъка през 2013 г. Стайн и съпругата му се развеждат през 70-те години на ХХ век. "Изключително съм благодарна за всяка минута, която семейството ни прекара с него, и за това, че музиката, която той донесе на света, повлия положително на живота на толкова много хора", сподели Манди Стайн, цитирана от световните агенции.
Снимка: BBC
Коментари