ГолЕм купон е по-правилно: за шоуто, за блуса, дето го прави Васко Кръпката. Това обаче са подробности от пейзажа.
Фронтменът събра Подуене Блус Бенд в почти оригинален лайн-ъп в представителната (уж) зала 1 на НДК. Дали е изчислил, че имат 20-годишен повод да празнуват, не зная. А няма и значение, май...
Веселбата настана тутакси, още с първите акорди, които аудиторията пое възторжено, мажорно. Но кога ли блусът и рок-ен-ролът на Кръпката са били свенливи! Никога. Дори и в най-нежната гама, гъделичкаща по венериния хълм песента на Мисисипи.
Няколко мотора ръмжаха по сцената около баса на Еко, солото на Цвъри, чинелите на Киро Гръмотевицата и виелиците в хармониката на Бате Влади. Васил, откак го помня, все е колкото конкретна музика – на 12 такта и 3 акорда, толкова и идея. Почти ги чувам Мъди Уотърс, Айк Търнър и Стиви Рей Вон как мислят отгоре, че мястото им е тук, бекстейдж.
Кръпката – Подуене Блус Бенд респективно, винаги са знаели как да градират купона."Да живее рокендролът!". И оставаш мат пиян. Ама от страст, емоция.
След наелектрифицираното интро – Цвъри и ъндплъгд са оксиморон, фронтменът подходи акустично, както и бе анонсирал по медиите: Подуене Акустик Блус Бенд. Заедно с Краси Табаков (китара, Блус Трафик), Спартак Генев (тарамбуки) и овейшъна на покойния Георги Минчев, под прожекторите се появиха силуетът на „Таратайка”, географската карта -„Там, където блусът се е родил” и най-вечната „Бяла тишина”.
Много, много контактни. И сърцати подуенци. Уф, използвах го тук, съвсем рано, това прилагателно – „сърцати” (а уж го пазех за Каскадьори...)
Каскадьори-те не са съвсем младоци, ама не са и застаряващи, със застаряващи сетива. В най-правилната и податлива на купон възраст. На тях се паднаха тежкото буги, стръвната струна и наливните клавиши. Когато са заедно – особено пред публика, надъхани от Кръпката, скуката наоколо се изпарява. Като антифриз в двигател без масло.
Две цигуларки – вихрени, та вихрени, вкусиха от меда на съществуването да са част от БГ сцената в края на миналия век, когато в музиката имаше неподправена емоция. На сцената са Малкия (Невена Велинска) и Люба (пристига от Слънчев бряг, където дроби с Домби). За "Кучето на крайния квартал". Изтриват и от езика, и от съзнанието, че блусът бил единствено и само мъжки саунд. Цигулките пеят, надпяват се кораво, но си партнират, всъщност, освежавайки с настроение "лепкавата кал" около Двореца.
Навремето бях написал, че Невена е българската Шугъркейн Харис, но в рокля. Да, ама сега е с панталон. И пак си е Шугъркейн - Малкия.
За Люба нямам на склад в момента подходящо сравнение с друга цигуларка. А и (в 03.08 минути, петък) не се сещам нищо подобаващо. Така е и по-добре.
Хонки тонк блусът е на Камен Кацатаааааааааааааа! Блендата му облича в идентичност всичко по пътя от Подуене и Каспичан до Чикаго (и назад!). A’ight! Още не е забравил, че от 1992 го боли главата.
А който помни, има бъдеще!
... "Уау! Ми аз – какво...? Освен да взема една бутилка водка и да дойда!?", каза баща ми, когато по джиесема го направих съпричастен с разгорещената атмосфера в залата.
Преди няколко часа, да не кажа минути, му бяха ампутирали пръста на крака във Военна болница.
Не дойде обаче.
Ама нейсе...
Карай да върви, това е блус!
Тайфата отиде да полива във "Фенс", аз, както обикновено, се прибрах да пиша.
P.S.
Защото гилдията винаги – особено пък напоследък, ме подтиква да дам по един P.S. Кво да се прави, вече съм преди останалите във времето за реакция!
Колеги, моля ви, помислете хубаво какво ще напишете във вестника от други ден – малко или много беше публиката в залата. Аз обаче и сега (от мен да мине) ще помогна. Избирайте: вариантите са два.
1 Публиката беше малко. Но от класа!
2. Конгресната зала се пукаше по шевовете. Нищо подобно! Тя беше позорно малобройна за блуса като музика, представена в случая от Васил Георгиев.
3. Верният отговор: феновете бяха достатъчно!
(...Щото след месец вашите стажанти ще се изцепят със заглавие, че 300 са "взривили" столичния най-... клуб. Пък нЕкои ще вземат да им хванат вяра.)
Коментари