Вечерта бе още млада, когато небето над Банско започна своята блус увертюра.
Стартовият акорд се понесе от върховете на Пирин, после бавно и мудно покри градчето със своята мрачна надиплена на тежки облаци синева. Гърмовните акценти дълго предшестваха ритмичния звън на дъжда и началото на седмата концертна нощ на 15-тия Банско Джаз Фест. Светлинни ефекти също не липсваха. Плаха публика се събираше на площада пред сцената, където първи в програмата бяха музикантите от Биг-бенда на Благоевград. Категоричният глас на солистката Румяна Коцева добре се синхронизира с първите звънливи капки дъжд. После потокът от небето се усили и народът хукна към близкото читалище. Малката зала приюти жадните за джаз, блус и малко рок-ен-рол курортисти.
Както с право отбеляза водещият на фестивала – Тома Спространов, сякаш не случайно дъждовното време отпрати музикантите от чешката формация Фанфан Тулипан в уюта на читалищната зала, просто защото авторската им музика нямаше да звучи така задушевно на площада и откритото пространство щеше греховно да попилее оригиналните им свежи и в същото време топли композиции. За първи път момчетата, кръстили се на името на прочутия филм Fanfan La Tulipe ("Фанфан Лалето"), се появиха пред публика като квартет. Оказа се, че създателката на формацията и авторка на почти цялата им музика – Елишка Свободова, не е могла да дойде, тъй като влязла в болница с тежко сърдечно заболяване малко преди идването на групата у нас. Момчетата посветиха концерта на нея и нейното оздравяване и блестящо се справиха в мускетарския си състав. Стартът им бе игрив и пълен с енергия. Флейта, пиано, контрабас и барабани препускаха игриво през оригинални джаз мелодии. Настроенията се сменяха динамично – драматични моменти скорострелно бяха заменяни от меланхолични фразировки, за да се трансформират рязко в екшън музикални строфи. Елишка не бе в залата, но духът ѝ ясно се усещаше по музиката, която е създала.
Освен с традиционните инструменти, гостите се заиграваха с детски играчки, вадещи звънливи звуци. Една от композициите, в която използваха детска пищеща машина, дрънчаща като мини латерна, са кръстили "Cabinet Of Curiosity" ("Кабинет на любопитството"). Друга започна със свирене на маркуч за перална машина и флейтистът Душан Наваржик се презастрахова пред публиката с шеговитото уточнение: "Това е приумица на Елишка, не моя... да не си помислите, че съм способен да измисля подобни глупотевини!". Началото на следващата пиеса бе свирукане с уста. Цялата музика на Фанфан Тулипан звучеше като безгрижна детска игра. Дори композиция с името "Фиорд" бе жива и дори доста бурна на моменти и противоречеше на първоначалните очаквания за студено и мрачно присъствие, когато Душан предварително обяви на микрофона, че "Фиорд" е посветена на суровата природа на Северна Европа. Фанфан Тулипан внесоха така свежа нотка в мрачната дъждовна вечер в Банско, че публиката със задоволство ги извика на бис.
Финалът на програмата снощи бе същинска... дискотека. Американо-европейската банда Big Lenny Power Exon (на снимката), сформирана набързо специално за фестивала от барабаниста на Мънго Джери, заби старите добре познати класики, с които повечето кръчмарски рок-ен-рол банди веселят туристите по родното Черноморие. "Proud Marry", "I Feel Good", "Sweet Home Alabama" и все от този купонджийски джинс парчета накараха присъстващите да разтресат читалището от тропане с крака и подскачане около седалките. Музикантите извикаха най-бурните си фенки от всякакви възрасти да се качат на сцената и се получи неподправена фиеста.
А черешката на тортата бе дръм-ен-бас шоуто на лидера на бандата. Барабанистът Хайни Алтбарт (онзи, същият, от Мънго Джери), хвана палките си и започна да барабани с тях по струните на бас китарата. Стана си същинско дръм-ен-бас шоу. Апогеят бе, когато същият този господин започна да вади звуци почти като бийтбоксър, пляскайки се със собствените си длани по бузите си – издуваше ги, шляпаше се и от устата му излизаха причудливи бийтове. Усилията с шамаросването си заслужаваха, защото Хайни успя да взриви публиката в залата.
След танците с големите банди на голямата сцена, дойде време и за среднощен джем.
Към ядрото Ачо Заберски – пиано, Мишо Йосифов – тромпет и Стоян Янкулов – барабани, се присъединиха Васил Петров с тежкарския си безупречен тембър, чудесно импониращ на гласа на американката Леа Клайн, включила се с голям кеф в музикантското приключение.
Коментари