На 21 август 1935 година в танцувалната зала Palomar Ballroom, Лос Анджелис, се случва нещо необичайно, дало началото на цяла ера в музиката на ХХ век.
Кларнетистът Benny Goodman и неговият оркестър започват първото си представление от договора за триседмично участие със стандартни пиеси. Виждайки безразличието на публиката, Benny рязко променя програмата за втората част от участието им с аранжиментите на Fletcher Henderson и Spud Murphy в новия стил суинг. Публиката, съставена предимно от бели студенти и ученици, избухва във вихрени танци и неспирни аплаузи. Новината за вълнуващата музика и ентусиазираните танци се разпространява мигновено из цялата страна и това дава началото на ерата на суинга. Нещо повече, внезапният успех на оркестъра на Benny Goodman променя цялата интонационна среда в популярната музика на САЩ и затова през 1937 г. списанието Time го обявява за "The King Оf Swing" ("кралят на суинга"). Повлияни от новината за събитията в Palomar Ballroom редица оркестри за танцувална музика започват да имитират стила на Benny Goodman, който завладява музикалния пазар и господства до 1946 г.
Други изтъкнати музиканти след него също допринасят за налагането на суинга: Louis Armstrong, Louis Prima, Larry Clinton, Duke Ellington, Count Basie, Artie Shaw, Glenn Miller, Woody Herman, Tommy Dorsey, Jimmy Dorsey, Harry James, Louis Jordan, Cab Calloway. На 16 януари 1938 г. за първи път джаз звучи в знаменитата нюйоркска зала Carnegie Hall именно с изпълненията на Benny Goodman.
Характерно за една пиеса в стил суинг е участието на мощна ритмична секция и на дървени духови и брас инструменти, които влизат в диалог по време на изпълнението. Степента на импровизация зависи от аранжимента, качествата на музикантите и лидера на бенда. Обикновено композициите започват с уводен рефрен, в които се излага основната тема, последвана от солови изяви на отделните изпълнители, и бравурна финална част. В редица случаи аранжиментите са изградени изцяло около определен солист или певец. Някои оркестри използват също така струнни или вокални секции, или и двете. Репертоарът от суинг ерата включва както стандартни мелодии от доминиращата през първата половина на ХХ век в САЩ колекция Tin Pan Alley, така и оригинални суинг пиеси за оркестри, блус песни и традиционни джаз мелодии като "King Porter Stomp", която оркестърът на Benny Goodman превръща в абсолютен хит.
И още нещо характерно: горещата суинг музика е неразделно свързана с jitterbug танца, който се налага като национална мода. Суинг танцът всъщност има корени още през 20-те години на миналия век като Lindy Hop, и по-късно включва комбинация от елементи на The Suzie Q, Truckin', Peckin' Jive, The Big Apple, The Shag. На тази основа възниква субкултурата на jitterbug танцьорите, които се обособяват на конкурентни групи, събират се около залите за танцуване, където звучи горещата суинг музика на Benny Goodman и неговия оркестър. Изпълненията на тези танцьори на дансинга често пъти имат акробатични елементи, стават предмет на възхищение и подражание, правят състезания и турнири, и влизат в кинохрониките, заемат челните страници на вестниците и списанията. Някои от най-добрите танцьори се събират в професионални танцови групи, например популярната Whitey's Lindy Hoppers, като дори надживяват суинг манията и се вливат в модата на ар-ен-би и ранния рок-ен-рол.
Всичко това се долавя най-добре в албума "The King Оf Swing" ("Кралят на суинга") на Benny Goodman и неговия оркестър със записи от върховия му период 1935 – 1939 г., в които участват певицата Helen Ward, аранжиментите са дело на Fletcher Henderson, Jimmy Mundy, Harry James, David Rose, Edgar Sampson, Gordon Jenkins, Henry Brandt и Mary Lou Williams, чуваме пианиста Jess Stacy, тенор саксофонистите Art Rollini, Bud Freeman и Vido Musso, тромпетистите Harry James, Bunny Berigan, Ziggy Elman и Nate Kazebier, тромбониста Murry МcEachern и Gene Krupa на барабаните.
Сергей Шишов ще представи "The King Оf Swing" в предаването "Картини от една изложба®" на програма "Хоризонт" по БНР в събота, 22 юни, след новините в 21.00 ч.
Коментари