Както често се случва в света на фламенкото, Хосе Фернандес Торес (по-известен като Томатито (Tomatito), най-младият от "доматите" в огромното семейство на виртуозни музиканти) и неговият секстет дариха българската публика с объркващо и вълнуващо пътешествие из прашните и неизбродими поля на Андалусия.
Първата изява на корифея на струните у нас, организирана от "ДжазZZ Плюс", бе в зала 1 на НДК снощи.
Едновременно тягостна и красива, хаотична и прецизна, сурова и виртуозна, волна и дезориентирана, музиката на Томатито ни носеше из един красив и леко страшен, див, беден и разкошен свят.
Дългите асоциативни композиции - есенции от албумите "Paseo De Los Castanos" и "Aguadulce", сякаш се лутаха из умовете ни, насочвани само от ритъм китарата на Ел Кристи. Грубите викове (защото във фламенкото всяка песен е крясък: arte jondo, или "дълбоко изкуство" (от андалуската дума jondo,) на Гийермо Хименес и Симон Монтеро късаха сърцето.
Задъханите ритми, излизащи от кахона на перкусиониста Рамон Порина държаха публиката на нокти, а импровизациите на самия Хосе Фернандес Торес ни позволяваха напълно да загубим пътя из трънливите и прашни пейзажи на тази най-сурова страна на Испания.
И за да е лудостта пълна, танцьорът на групата Хосе Майа тропаше гневни откоси с подкованите си обувки, завъртян като от смерч, от тази необуздана испанска музика.
Пълно дуенде!
"Дуендето кара кръвта да пламва до болка; изчерпва; отхвърля цялата сладка геометрия, която човек е научил; скъсва с всички стилове… Появяването на дуендето винаги предполага решителна промяна на всички форми. То дава усещане за съвършено непозната свежест, то прилича на новосъздадена роза, на чудо, и предизвиква накрая един почти религиозен ентусиазъм. Това е мигът, когато се постига едно истинско поетично откъсване от този свят…" - Ф. Г. Лорка.
Когато след напоителния бис пътешествието наистина свърши, опомнянето беше някак непълно.
Част от нас винаги ще стане изгубена във фламенкото.
Коментари