...Часове по-късно поглеждам към ръката си - вече на светло, и забелязвам, че гривната от снощния оупън еър е надписана с друго име – останала е от страхотния ParkLlive Fest на Софийския колодрум 2009.
Това подсилва усещането за гмурване в миналото и бъдещето, което Саймън Грийн ни дари снощи. "Парк Лайв" вече го няма като фестивал, но хората, стояли зад него, продължават да водят едни от най-вълнуващите музиканти в страната, вече под името ReelFeel. ReelFeel Open Air също напомняше на голям фестивал – склад зад Централна гара, две сцени, прожекция на документален филм за бруталистите Моудселектър (Modeselektor), няколко подгряващи изпълнители. Да, това си струва описването, но Бонобо (Bonobo) го измества, направо го изтрива.
Всичко започва с примамливия и някак разнежващ звук на мбира, онзи малък звънлив инструмент, направен от кокосова черупка и метални пластики; после се завърта в безкрайна свободна импровизация, поток на мисълта, който въпреки аплодисментите преминава непрекъснат от песен в песен.
Саймън Грийн застава на сцената с група забележителни музиканти: Майк Лесърдж на духови инструменти и електроника, китаристът Юън Уолъс, клавиристът Джони Томилсън и Джак Бейкър на барабаните, и с британската певица Жърдийн, едно от новите открития на Бонобо. Гласът ѝ ни омайва напълно – дълбок и въздушен едновременно, преминаващ с естественост и лекота през соул, джаз и объркващи близко азиатски орнаменти.
Всичко това продължава колкото една много дълга и много блажена мисъл – час и трийсет минути джаз, нежности, импровизации, съсипващи баси, дантелени бийтове, плюс три биса. Винаги алчната българска публиката би искала и четвърти, но като повечето концерти на открито, очаква се да утихнем в определен час. За това и на сцената излиза организатор, който ни кани в склада, където се помещава по-малката сцена – на нея партито продължава с Wolf+Lamb feat. Nick Monako и Kutmah, както и Clipper и 1000Names, които са открили вечерта и навън.
Докато си отключвам колелото, оставено при дядовците, които пазят складовете на "Деспред", единият от тях казва: "Много хубав концерт, бе. То джаз било. Аз мислех, че ще е тумца-лумца".
После завалява, все едно и времето е чакало Бонобо и Ко. да си довършат мисълта.
Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерия".
Коментари