В НДК тече Пролетният панаир на книгата.
Случайно или не, аз съм там всеки ден като част от екипа на изд. "Панорама". То пък се помещава на левия полуетаж, на щанд 117, непосредствено до един от входовете на зала 1. И така в петък, докато уверявам една клиентка колко е добър романът на аржентинеца Роберто Арлт и преводът от испански на Мария Георгиева-Монтеро, вратата на залата се отваря и отвътре долита категоричната звукова вълна на Chambao: екзотичните испанци от Малага, Андалусия, правят саундчек час и половина преди началото на поредния си концерт у нас. На всичкото отгоре репетират с песента, която ме запали по тях: "Pokito a poko" от едноименния албум, издаден през 2005.
Двайсетина минути преди осем часа покрай щанда ни се заточи безкрайна върволица от хора с билети в ръка. Изчакахме ги да влязат, предлагахме им книги (между другото книгата на Арлт наистина е жестока), а след това влязохме и самите ние.
Фронтдамата на Chambao е позната като Ла Мари, но тия испанци обикновено имат толкова яки имена, че не мога да не го изпиша цялото: Мария дел Мар Родригес Карнеро. Та същата тази певица е голяма скица. (Римата не е търсен ефект). Това вероятно повечето, които харесват групата, го знаят. Но освен че е скица, тя пее адски добре на живо, създава настроение, комуникира с публиката (на испански, поредният ми пример за това, че испанците, млади или стари, в повечето случаи не говорят английски), танцува и въпреки че към края сякаш се поумори, гласът й остана стабилен, звучен, изразителен. Абе, въобще удоволствие бе да я слуша човек. Като цяло доста интересна формация по отношение на съчетанието на инструменти: китари, духови, клавирни и ударни. Особено китара и флейта, саксофон или тромпет много добре си пасваха, но нямаше басист. Съвсем сериозно, трудно ми е да повярвам, обаче жив басист немá. А така би отивал на този зноен фламенко-чил, артистично миксващ традиционното за Южна Испания фламенко, клубна електронна музика и джаз. Много. Да свириш така добре на живо, и точно басът да идва от компютър или синтезатор – малко несериозно ми се струва.
Преди петото парче ("Voces") Ла Мари каза буквално: "You wanna dance? Possible, possible". С което като че ли натисна някакъв бутон у публиката и с първите тонове на песента хората заслизаха към сцената, преляха от редовете по пътеките и затанцуваха. И така още час и половина. Chambao идват за пети път в България и залата беше пълна. Не претъпкана, но пълна.
Фантастично усещане за единство между артисти и публика, много енергия, която като светлинно отражение се връщаше от хората към музикантите и от музикантите към хората, два часа чудесна музика, кристален звук. И една чудна петъчна вечер.
Gracias.
Снимка: Марчела Иванова
Коментари