Родният фестивал за електронна музика - "Аrtmospheric", се проведе отново в местността Чемерник над гара Лакатник.
Събитието очакваше своята публика на повече от 2000 метра надморска височина между 29 и 31 май.
Ако миналата година висикопланинският дъжд не бе намокрил докрай решилите да се докопат до заветните върхове любители на музиката сред природата, то сега нямаше пропуснали потопа!
За огромно съжаление на всички присъстващи още от сутринта на втория ден, събота, заваля непрестанно. Дългият стръмен лагер, простиращ се между храсталаците на близо половин километър над поляната с главната сцена, се превърна в блато с малцина оцелели. Огньовете замълчаха в няколко въглена.
Все пак в първия фестивален "атмосферен" ден се намери топлина за докопалите се на 12 километра нагоре от Искърския пролом смелчаци. В забулен из пълзащата навред мъгла петък, измежду шубраците - подобно на пресни гъби, изникнаха палатки, огнища, неизбежните индиански шатри и чайни с храна и напитки. Навътре в горния край на пръснатия лагер бе чил-аут сцената - неголяма шатра с колони и чували със слама за сядане. Насреща й пък бе нареден артуърк - от изрисувани камъни до тотемни въжени паяжини.
По-късно през нощта се състояха превърналите се вече в неизменни огнени пърформанси на майсторите със запалени факли, проведе се и обещаната авангардна прожекция в импровизираното нощно кино, както бе обещано.
Hо това, което превърна цялото събитие в положителна емоция, бе невижданата досега - поне у нас, анимация върху дървета... Тя продължи цяла нощ встрани от главата сцена, на която до ранни зори бичеше трансът.
Върху осветен ред високи раззеленени дървета в тъмната нощ течаха безцветни геометрични визуализации, които се разтваряха, отвяваха, концентрираха, разпръскваха, цъфваха, къдреха, носеха се в гигантска динамична илюзия. Ведно с листата на вековните планински дъбове.
Проекциите наподобяваха като цяло подводен филм в океана с всичките му там епизоди с леко реещи се във водата растения.
Хората ги забелязваха постепенно и започваха да танцуват със сенките си в светлината на прожекторите. Мнозина се заиграха на куклен театър с ръце, други създаваха въртящи, летящи и просто сновящи фигури, налагани една в друга, но всички във фона на анимирания калейдоскоп.
"Artmospheric" бе като филм на Жак-Ив Кусто, а реалността бе докрай потопена с дъжда, от който всичко прогизна и хората се стекоха надолу през хижа "Тръстена" и нейните чудни плантации от малини и бъчви с малиново вино и още надолу...надолу - чак до влака.
Локомотивът процепи дефилето през завоите. Обратно - до София.
Коментари