Електроника и модерен рок сред простора на Витоша

Ето как поредното, новородено музикално събитие на открито у нас, се превърна в успешен сериал.

За фестивала "Airdance: Green" (17-18 юли) край Хижата на композиторите на Витоша бяха неoбходими следните съставки  (подредени по важност):

-          1. Хубаво слънчево време (лято, в сезона на отпуските);

-          2. Ненаселено място сред природа, но в близост до София;

-          3. Богат асортимент диджеи (с предимство на хауса).

... и хората идват.

Така се случи край хижата на композиторите преди три седмици, недалеч под местността "Златните мостове", същото стана и сега. Разнообразието този път внесоха сцените – цели четири на брой. Това всъщност си бе истински фест - с повече на брой сцени от всеки друг у нас досега, като изключим миналогодишното издание на "Spirit Of Burgas" година.

Заслугата за перфектната организация - озвучаване (Clear Sound), осветление, храна и напитки, както и предостатъчно пространство, е основно на Влади и Габриел. Първият е способен да изнамери и докара всяко едно нещо насред планината, а втория – всеки диджей, който си поиска.

...

Началото бе дадено на първата сцена от Dickie. Ветеранът от "Artmospheric", известен със собствени авторски експерименти в свободните дъб обятия, пое тежката задача да залегне над тетрадката с хаус упраженения.  Започвайки от кота нула, успя без да бърза, постепенно да покачи настроението на първите пристигащи до степен да заходят на отъпкания пръстен дансинг.

На втора сцена се заредиха дръм-ен-бейс с брекбийт. След стъмване бяха завършени и последните двa стейджа. Третия - плътно с реге и рага,  скромна, но постоянна група фенове отпред - от самото начало до края. Четвъртата бе с по–малко на брой артисти, но пък пускащи по–дълго и начесто. Предпочитанията там варираха, както и броят на малцината пробили през храстите по пътя – от минимъл, през техно, та обратно до прогресив.

Пикът на първата вечер безспорно беше в часовете след полунощ на главната сцена. След като ветеранът Алекс Мечев (Alex Metchev) предаде щафетата на доайена DJ Ради (DJ Rady) (на снимката - в акция). Той припомни как  градираше настроението (собственото си и на публиката) в дискотеките през 90– те преди да предаде плавно, но ангажирано пулта на Габриел (Gabriel) в обявения предварително в програмата „пинг –понг сет”. Сценарият всъщност протече с  близо час подборка на Габриел, в която танцуващият на сцената Ради отвреме–навреме ръчкваше и завъртваше с пръстчета избрани копченца в завърналото се след години изгнание известно единствено нему ноу-хау. Насетне температурата на кипене бе поддържана от Габриел...

На втория ден при обедното подгряване на купона на първа сцена инициативата поде Досьо (Dossio) с "груув-иране" на евъргрийни отпреди да се родим.

Лентата от 80– те и гаражното звучене бе завъртяна от изпипващия фънкар Don’t Warrior.

Приятна изненада бе мелодичният – замалко и в гоа тоналност – авторски транс на тандема Bass Cry на мейнстейджа. Тези момчета освен че трябва да бъдат канени по–често, следва да започнат и да издават. Веднага!

С чил-аута си отиде и слънцето, а по залез избичи и големият лош твърд дъбстеп на втората сцена, който не секна до късна доба, насъсквайки дори короните на околните дървета.

Малко преди полунощ започна и дългоочакваният концерт на Гравити Ко. (Gravity Co.). Наоколо - познати на всички муцуни. И качество, присъщо за родната формация. Не може да не се отбележи, че характерното им звучене се връзваше с простора на Витоша... дори и твърдата китара.

Сутринта в неделя мало и голямо бе пресъбудено с грамофоннното миксиране на Noon на безапелационни тракове – аларми като Джош Уинк (Josh Wink) – "Higher State Of Consciousness" и "Out Of Space" на Продиджи (The Prodigy).

В заключение може да обобщим как благодарение на този нов ,ърбън оупън еър фест много градски клабъри откриха за пръв път красотата на музиката в съчетание с естествената природна среда.

Дано занапред кръгът на почитателите на подобен род изяви продължи да нараства.