Нови Сад посрещна посетители от близо и далеч за десетата годишнина на своя емблематичен фестивал - Еxit.
Посрещна ги вчера с противоречиво време, но както винаги - карнавално украсен и по австро-унгарски чаровен и чист.
Повод за коментар относно разликите в организацията на предишните години бяха прииждащите и вечно закъсняващи сръбски влакове. Митичният камп бе с промененео местонахождение и това лишаваше мястото от интересното шествие, което се образуваше от посетителите от цял свят малко преди всеки от четирите фестивални дни.
Същото шествие вече няколко години е нещо като запазена марка на Еxit. То започваше някъде от средата на града, придобивайки титанични размери покрай стария камп, малко преди Петроварадинската крепост и извивайки се внушително в продължение на няколко часа по моста над Дунава, до подстъпите на крепоста.
Първият ден започна без такова шествие.
В интерес на истината – миналата година на Еxit (четвъртък) – първият ден на фестивала, беше най–слабо посетен от години и тогава се замислих, че може би това е началото на края на това уникално събитие само година,след като беше спечелил отличието за най–добър европейски фестивал.
Четвъртъкът на Еxit 2009 обаче още в началото опроверга тези ми съмнения и в девет часа вечерта – само малко след началото на първия ден от фиестата, Петроварадинската крепост се пръскаше по шевовете.
Целият град, домакинстващ събитието, разбра още към 21 часа, че Лили Алън (Lily Allen) не може да пее. Въпреки прехваления ѝ последен албум, певицата не показа особени гласови качества, макар че изпя пънкарско преработен хитът на Бритни Спиърс – „Womanizer”. Роотс Манува (Roots Manuva) леко изгони посетителите на мейн стейджа с ямайските си подвиквания. Публиката се събра отново за гига на Арктик Мънкис (Arctic Minkeys), но на мен те ми прозвучаха тихо и безлично.
Въпреки звездото присъствие, тази сцена загуби по точки пред титаничната Dance Arena. Както никога в четвъртък, в листата на участниците беше подредена артилерията на световната електронна музика. Като далечни подгласници започнаха Dark Angel,Vladimir Acic и Dee Face. Зададоха лежерно и дийп хаус начало. Dark Angel дори пусна станалото класическо парче (и мой фаворит отпреди години) „Less Djinnes” на Джума Саундсистъм.
Жегата настъпи със загрявката на Reboot, който започна малко след полунощ. Той бе обявен, че ще пуска на живо, амо в интерес на истината не се разбра кое му беше на живо, тъй като нямаше нито един жив инструмент. За сметка на това обаче беше фантастичен. Страхотните вокални парчета, които пускаше, напълниха сцената и накараха някои хора да започват да се събличат.
Reboot определено събуди интерес и очаквам скоро да изкара някоя своя денс тупалка.
Дойде ред на кралете на стила. Идеята на тазгодишното юбилейно издание на Еxit бе да сложи един до друг на пулта известни диджеи. Или както се казва - да пускат back-to-back.
Началото на същинското „надсвирване” дадоха корифеят Стив Лоулър (Steve Lawler) и по-малко популярния Lee Burridge. Същесвеното парти тръгна от тях – нощта започна да се лее. Стив – виновник за най–страхотния "Метрополис" в София за последните години, беше сложил старомодна шапка и само подканяше хилядите фенове да влязат в саунда. В контекста на едно от последните му парчета около пулта се заоформи истински карнавал и лудницата започна да става пълна. Невероятният им сет завърши със страхотни викове на публиката, когато чу ремикс на “Thriller” на покойния Джако.
После посрещнахме онзи тандем, който без никакви скрупули носи определението "легендарен". Момчетата от Бедрок – Саша (Sasha) и Джон Дигуид (John Degweed). Те пък започнаха с титаничен ремикс на ултра харесваното от диджеите в момента парче на Моби – “Pale Horses”. с необяснимо тъжен текст.
Самият Моби се очаква да се появи в полунощ утре. Саша и Дигуид захванаха сериозно, така и продължиха – нямаше милост – 3 часа неотклонна прогресив линия. И двамата диджеи бяха в консервативни черни тениски, като на тази на Джон пишеше: "Download – Duplicate – Distroy": явен апел против пиратството. Сякаш той не знае, че именно от пиратските сървъри съм си свялал негови сетове, за да съм наясно сега кой е той и какво е направил (и продължава да прави) за музиката. Но това е друга тема. Феновете изпратиха тандема, когато над "Dance Arena"-а вече грееше слънце.
Динозаврите отстъпиха мястото си на по-младата генерация – Джеймс Забиела (James Zabiela) и Ник Фанчули (Nic Fanculli). За моя изненада те започнаха да екпериментират звуково с някакво странно устройство в жълт цвят, което силно имитираше въздух, излизащ на повърхността от дълбока вода. Вярно е и това, че Ник като че ли изглеждаше леко смутен от факта, че не можеше да се добере до пулта от своя колега. А Джеймс Забиела нямаше спирка, нищо, че бешешест сутринта.
Той пускаше, облечен в тениска със същия слоган като на Дигуид. Рус - като момиченце и много харесван от сърбите, с настроението си зад пулта, той наистина извади всички ни от дълбокото потапяне, което ни спретнаха Саша и Джон.
Това беше една велика "Dance Arena" още от първия ден на Еxit 2009.
Коментари